Новината, разпространена от македонски медии, че с проектозакона за защита на малцинствата в Албания, подготвен от правителството, официална Тирана признава наличието на македонско, гръцко, влашко, черногорско, сръбско, босненско и египетско малцинство в страната, но не и на българско, предизвика силни реакции от българска страна. Евродепутатът от партия ГЕРБ Андрей Ковачев заяви, че в албанския парламент има проектозакон, който не е приет, и затова новината, че българското малцинство официално не е признато, е фалшива и предназначена да предизвика напрежение по темата. Според Ковачев, част от македонската академична общност не иска признаването на българското малцинство на територията на Албания, тъй като това би заличило тезата й, че на македонска територия никога не е имало българи. Бившият посланик на София в Тирана Боби Бобев се включи в полемиката, напомняйки, че в миналото единствената активна политическа тема, която българската държавата е дискутирала с Албания, е била именно статутът на българското население там, но тогава Югославия всячески се е опитвала да възпрепятства процеса. В същия ден се проведе телефонен разговор между премиерите на България и Албания – Бойко Борисов и Еди Рама, в който Борисов настоя правата на българското малцинство в Албания да се гарантират в съответствие с международните правни норми, а Рама увери, че проектозаконът още се подготвя и Албания няма да наруши интересите на българското малцинство. Група евродепутати от различни страни и политически фракции обявиха, че отново ще постави въпроса писмено на Тирана, в духа на резолюцията на Европейския парламент от февруари тази година. Заслужава да отбележим, във връзка с въпросната резолюция през юли т. г. албанският президент Илир Мета увери външния министър Екатерина Захариева, че "никой не може да бъде дискредитиран в Албания и да му се пречи да се самоопредели като българин".
Ако противно на уверенията проектозаконът бъде приет без споменаване на българското малцинство, това ще е не само неприятелски жест към България, но и акт а дискриминация спрямо едно етническо малцинство, което е исторически доказано, но въпреки това от десетилетия чака да бъде признато. Българите в Албания по неофициални данни са около 100 000 души. През 1932 г. на Втората балканска конференция в Истанбул двете страни подписват протокол, чрез който албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията обаче не е ратифицирана и оттогава до днес проблемът остава отворен. Отворен е и сега, в момент, когато Албания е призовавана от Европейския парламент да признае българското малцинство, а нейни най-отговорни политически фактори уверяват, че правата на това малцинство ще бъдат гарантирани.
Последните реакции на София по въпроса бяха пределно категорични и ясни, а такива са и уверенията от страна на Тирана. В разговора между премиерите Борисов и Рама е било договорено комуникацията между София и Тирана по проблемния законопроект да продължи, така че интересите на българите в Албания да бъдат защитени. Развръзката е въпрос на по-скоро близко, отколкото далечно бъдеще.До края на идната седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които да залегнат в управленската програма на управляващата коалиция. Вече има разговори на синдикалистите с отделни министри за проблемите по сектори. Сред исканията на..
Държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на президента на Българското национално радио (БНР) - на неговия генерален директор Милен Митев, по време на тържествения концерт в Софийската опера и балет. Постановлението е издадено по повод 90-ата..
За пореден път Българското национално радио раздаде годишните си отличия "Сирак Скитник". Голямата награда беше връчена от вицепрезидента Илияна Йотова на Цвети Радева, водещ на фолклорното предаване "Имат ли песните спиране" по програма..
Българо-албанска бизнес камара ще подпомага връзките между албанската и българската общност в сферата на бизнеса, като амбицията е да създаде едно уникално..
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но..
След близо 80 години, нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан се сформира в България. Птиците заеха изкуствени острови, изградени от..