Представители на руската ядрена корпорация „Росатом“ бяха тези дни в София за разговори около доставката на оборудване, което е произведено за замразения през 2012 г. проект за втора българска ядрена централа в Белене. Разговорите бяха предшествани от питане на леви депутати до енергийния министър Теменужка Петкова къде са реакторите за АЕЦ „Белене“, за които България плати 1,2 милиарда лева на Русия. Във връзка с това някои медии коментираха, че „мистерията“ с доставката на двата реактора за проекта продължава вече втора година.
Делегацията на „Росатом“ беше приета на впечатляващо високо политическо ниво, лично от премиера Бойко Борисов, а това подсказва, че освен изясняване на търговски и технически аспекти, правителството е имало за цел и да разсее възможни политически спекулации около ядрения проект. Но високото равнище, на което разговорите бяха издигнати, е признак и за някаква политическа промяна по отношение на съдбата на „Белене“. Непосредствено преди разговорите самият премиер Борисов коментира, че ще се направи всичко възможно да се оползотворят похарчените към момента 3 млрд. лв. за този проект. Наскоро интерес към него заяви крупният китайски инвеститор "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън", който според енергийният министър Петкова вече прави собствени анализи и проучвания. Около разговорите с „Росатом“ тази седмица стана известно, че България вече не изключва никакви варианти и може да покани за инвеститор дори руския държавен концерн. Преди седем години самият "Росатом" предлагаше да стане инвеститор, но разговори в това отношение още не са водени и поне до юни т.г. руската корпорация изявяваше интерес само като строител.
За промяна на позициите спрямо проекта „Белене“ може да съдим и по твърдението на енергийния министър Теменужка Петкова, че до края на година ще има ясна концепция какво да се прави с оборудването на АЕЦ "Белене". Петкова отклони да каже подробности с аргумента, че още не е окончателно обсъден докладът на БАН за нуждата от нова ядрена мощност в страната. Въпросният доклад съдържа прогноза, че до 2035 г. ще има дефицит на нови мощности не само в България, а в целия регион, което оспорва схващането, че на България втора ядрена централа не е нужна.
Енергийният министър обяви също, че има реална възможност до края на 2017 г. или в началото на 2018 г. да се структурира процедура за приватизация на проекта. Условията на правителството за подновяването му са неговата реализация да стане без държавни гаранции, без държавно финансиране и без договор с инвеститора за изкупуване на тока от новата мощност. Дали при тези условия ще се намери стратегически инвеститор, още не ясно, но усилията на съживяване на проекта продължават.
Мнозинството от австрийските компании, инвестирали в България, очакват икономическият климат в страната да остане стабилен (54%) или да се подобри (13%) през следващите 12 месеца. Това показа традиционната "Анкета сред австрийските инвеститори в..
Към момента няма данни за пострадали български граждани при пожара в хотел в ски центъра Карталкая в Северозападна Турция. Това предаде БТА, позовавайки се на Министерството на външните работи. Посолството на България в Анкара е в контакт с местните..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и технологични промени, като свалиха неуспешни лидери, изоставят остарели идеи и прегръщат нови, добре..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф...