На 12 и 13 октомври в София се проведе 14-ата Правна асамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). БНР бе домакин на форума, в който се включиха над 80 делегати на 40 медийни организации от 27 държави. Фокус в програмата беше управлението на обществените медии в цифровизирания свят.
В слово при откриването генералният директор на БНР Александър Велев отбеляза, че дигитализацията на радиото идва с много предизвикателства и същевременно с нови възможности за по-добро обслужване на аудиторията. Сред лекторите беше и Милен Митев – главен юрисконсулт на БНР и член на правния комитет на EBU.
Каква е ролята и оптималната регулация на обществените медии в днешния плуралистичен дигитален свят?
Ричард Бърнли, който оглавява правния отдел на EBU, посочва важната роля на обществените медии днес, както и значението на адекватната им регулация:
Ред проучвания показват, че там, където обществените медии са силни и основани на високи стандарти, те се превръщат в еталон на медийния пазар. Комерсиалните медии са принудени да последват техния пример. Именно в това се изразява демократичната роля на обществените медии и то осмисля съществуването им. Според мен тяхната регулация трябва по необходимост да бъде интелигентна. Тя е призвана да е гъвкава и да им позволява да са адаптират в модерния свят, който е свят на глобална конкуренция, а не само на национална. Затова регулаторите трябва да разберат, че обществените оператори се изправят срещу глобални играчи с неограничени финансови ресурси. В крайна сметка, ако искаме европейските обществени медии да оцелеят, оптималната регулация е решаваща в този процес.
Ръководителят на EBU по въпросите на медийното и комуникационно право Михаел Вагнер хвърля светлина върху някои от ключовите ценности на съвременните медии и предизвикателствата срещу тях:
Свидетели сме на опасения, че свободата на изразяване и независимостта на медиите е застрашена в много части на Европа. В много страни се наблюдава лобиране от страна на частните медии за ограничаване обхвата и финансирането на обществените медии с цел освобождаване на пространство за комерсиалните медии. Но по същество финансовата криза в частните медии произтича не от обществените медии, а от променящите се навици на медийна консумация: хората се ориентират все повече към интернет, а това означава насочването на все по-големи рекламни бюджети онлайн за сметка на радиото и телевизията. Свидетели сме също на опасни връзки между политици и частни медии в случаи, когато определени бизнеси са свързани с политически сили. Наред с това има опити за оказване на политическо влияние върху обществените медиичрез финансов натиск, политизиране назначения или заплахи срещу журналисти.
В този контекст експертите са единодушни, че начинът на финансиране на обществените медии е от решаващо значение за тяхната независимост и качеството на съдържанието.
Няма как да имаме независими обществени медии, ако те не разполагат със стабилно и адекватно финансиране, твърди Михаел Вагнер. От съществена важност е да има предсказуемост няколко години напред – особено, когато основното финансиране идва от държавния бюджет. За щастие има инициативи на Съвета на Европа, които насочват вниманието към необходимостта от многогодишна система на финансиране.
В България обществените медии, в частност БНР, се финансират основно от държавния бюджет при мандат на генералния директор от 3 години. Като начало Ричард Бърнли вижда необходимостта от удължаване на този мандат до 5-6 години, за да може ръководство на медията да разгърне своята програма. В същото време обаче той посочва очевидните предимства на финансирането чрез лицензионни такси:
Винаги сме подкрепяли лицензионните такси като най-подходяща форма за финансиране, която осигурява независимост, като в същото време представлява своеобразен обществен договор с хората – тя знаят за какво плащат и така допринасят за развитието на обществените медии. В последно време вследствие на цифровизацията хората са на мнение, че притежанието на телевизионен или радио приемник вече не влече след себе си плащане на лицензионни такси, тъй като днес получаваме съдържание и на своите мобилни телефони. Затова тенденцията е към плащане на домакинство, както е в Германия или Финландия. Тези нови модели се оказват сполучливи и сега задачата е да изпратим разбираемо послание към хората, че на цената от няколко кафета годишно те допринасят за развитието на обществените медии, а оттам и за благото на обществото.
Снимки: БТА
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в кулоарите на Народното събрание. "Ако българите дадат отговорност на "ДПС – Ново начало" да състави..
Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов отново заяви, че печелившата формула за съставяне на редовно правителство е то да бъде подкрепено от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната" – "Демократична България", "БСП – Обединена левица" и "Има такъв народ". Той обаче..
Според Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г., основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%) и болестите на дихателната система (4.9%)...
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..