Албанският парламент поправи историческа несправедливост, както българският външен министър Екатерина Захариева определи новоприетия Закон за защита на малцинствата в Република Албания. С него българското малцинство се нарежда сред останалите 8 в страната – гръцко, македонско, влашко, ромско, египетско, черногорско, босненско и сръбско. Така в районите, в които българското малцинство надхвърля 20процента, то ще има право да използва майчиния си език в държавните институции.
Проектозаконът беше подложен на обсъждане и в парламентарните комисии бяха изслушани всички страни. Разбира се, най-сериозна полемика предизвикаха изказванията на представителите на българското малцинство, както и тези на македонското – обясни Селим Ходжай – почетен консул на България във Вльора.
Генералният секретар на партията Македонски алианс за европейска интеграция Васил Стерьоски на дебат в парламентарна комисия заяви, че в Преспа, Гора и Голо Бърдо, където се претендира, че има българско малцинство, живее само македонско малцинство. А искането за признаване на българската общност е част от проекта за "Велика България".
При гласуването в парламента, законът получи изключително голяма подкрепа – 102 гласа „за”, 10 „против” и един „въздържал се” – продължи Селим Ходжай. И най-важното е, че двете най-големи парламентарни партии – социалистическата и демократичната, постигнаха почти пълен консенсус.
Тази единодушна подкрепа е интересна сама по себе си, тъй като през последните месеци работата на Народното събрание в Тирана е изключително затруднена заради постоянното блокиране на парламентарните заседания от страна на опозицията, като на моменти диалогът почти липсва.
Имаше гръмки противопоставяния, най-много от страна на македонските организации, те бяха подкрепени и от някои историци – противници на признаването на българската общност, както и от гръцката партия – каза Селим Ходжай. Но най-силният контрааргумент е самата Конвенция на Съвета на Европа и Резолюцията от 15. 02. 2017, която дефинира понятието малцинство. Най-важното според нея е самоопределението на хората, а допълнително се вземат предвид историческите обстоятелства и езикът на съответната общност.
Затова и традиционно толерантното албанско общество прие като цяло позитивно решението на депутатите. Според почетния ни консул в Албания освен усилената дългогодишна и целенасочена работа на българската дипломация, своя голям принос са дали и българските дружества – „Наша Гора” в областта Гора, „Дружеството за българо-албанско приятелство” в Корча и „Просперитет Голо Бърдо”. Те категорично се самоопределиха като българи чрез своите подписи, представени в парламента. Там те показаха и официален документ от 1935 година по времето на управлението на крал Зогу. В него фигурират 10 958 българи – потвърди г-н Ходжай. И продължи:
Не може да се говори за териториални претенции, защото българите в Албания днес са пръснати из цялата страна, горани и голобърдци живеят и тук – в Тирана. Да, има недоволни, но повечето албанци са настроени позитивно, защото етническите групи допринасят за разнообразяването на традициите, на обичаите, на музиката. Така се обогатява и албанската култура.
Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..
В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..
Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..
В "България днес" правим преход от Западните покрайнини до… Нова Англия (САЩ), а повод ни дават две събития – международен форум, който ни напомни за..
Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата...
В сряда , 3 юли, от полунощ валежите и опасността от градушки ще се пренасят от запад към Централна и в Югозападна България. След обяд от югозапад..