Българите по света мечтаят да бъдат чути в Родината, стана ясно след Осмата сесия на Световния парламент на българите, която се проведе на 4 и 5 ноември в София. Това е структура, възникнала по време на Първия велик събор на българите по света през 2008 г. На него беше предявено желанието на граждански неправителствени организации от България да се вслушат  във волята, проблемите и стремежите на сънародниците, живеещи по цял свят. Учредена бе Асоциация на българите по света (АБС) и беше избран Световният парламент на българите, който включва 200 делегати – 100 от България и 100 от диаспората, избрани за петгодишен период. Парламентът има за цел да отстоява правата и интересите на българите по света.

На тази сесия имахме рекорден брой представители на българите по света – 87 от 100 делегати от чужбина, разказа за Радио България акад. Григор Велев, почетен председател на АБС. Изключително висока бе тяхната активност – всеки си каза болката и единодушно констатирахме, че българската държава прави много малко или почти нищо за българската диаспора. Въз основа на разискванията си тук вече седем години изпращаме Бяла книга с доклади, но от институциите не получаваме отговор, дори че са я получили. Сега ще я изпратим и до медиите в страната – все някой ще чуе какви са проблемите.

Сред проблемите са такива, свързани с издаването на документи за български произход; намаляване броя на хората, които декларират български произход в исторически формираните български общности зад граница; трудност при изучаването на български език от подрастващите поради липса на учители и др. Световният парламент на българите е една подкрепа за онези, които живеят извън България – възможност да се изкажем и да чуят проблемите ни тук, в България, изтъкна от трибуната делегат от Молдова. Друг наш сънародник от Скопие пледира за още по-активна връзка с правителствените институции, за да се избистрят конкретни идеи, насочени към спиране на изчезването на българската нация. От българска страна беше представена и възможност българчета от Украйна да получат висше образование във Варненския технически университет. Тази година Министерството на образованието и науката увеличи квотите за младежи от исторически-възникналите български общности в Молдова, Украйна, Македония, Албания, Косово и Западните покрайнини и вече в български университети могат да се обучават 1000 такива студенти. Пристигането на децата в тяхната прародина обаче, освен дълго лелеяна мечта, се оказва и проблем, тъй като често се сблъскват с лоши битови условия, за каквито сподели Наталия Краско от Украйна.

Наталия Краско е доктор по етнология, преподава история и етнология в Мелитополския държавен педагогически университет в Украйна. От 2013 година участва в заседания на Световния парламент на българите:

Това, което прави организацията, е да можем поне веднъж в годината да се срещнем, да си споделим проблемите, да кажем кой какво може. Разчитаме на себе си. След едно запознаване тук ставаме приятели и във Фейсбук, обменяме опит и всеки от нас може да помогне с нещо при решаването на проблем. Например през 2012 г побратимихме Мелитопол с българския град Сливен, благодарение на общинския съветник Иван Иванов, който сега е председател на Обществения съвет за сътрудничество с българската бесарабско-таврийска диаспора. В момента в Сливен вече има повече от 100 таврийски българи.

В интервюто си за Радио България Наталия Краско разказва любопитни подробности за живота на българската общност в гр. Мелитопол, за желанието на децата да изучават български език и ролята на милитополското дружество за българска култура „Балкани“, което вече 25 години работи за съхранение на българските традиции и език.