На 7 януари цялостно реставрираната българската църква „Св. Стефан”, наричана още Желязната църква в Истанбул, ще бъде тържествено преосветена. На официалното откриване заедно в църквата ще служат вселенският патриарх Вартоломей Първи и българският патриарх и софийски митрополит Неофит. Църквата ще отвори врати в присъствието на министър-председателя на България Бойко Борисов и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и министри от двете страни, владици и над 1000 гости.
Реставрацията на този уникален паметник на българското историческо наследство продължава шест години и стойността на ремонта е 15 милиона турски лири (близо 4 млн евро), осигурени от Истанбулската голяма община. За църквата и духовния живот на цариградските българи разказва отец Ангел, който повече от 13 години служи на православната ни общност в града.
Ремонтът на църквата започна през 2011 г. и трябваше да завърши за една година, но реставрацията, поради дълбоката корозия на скелета и стените, се проточи и завърши през тази година. Всичко по храма е реставрирано и поправено. Старите орнаменти са свалени. Тези, които могат да се ползват, са реставрирани, а тези, които не можеха, бяха възстановени изцяло и наново отлети, съгласно плановете, запазени от австрийската фирма на Рудолф фон Ваагнер във Виена.
Храмът „Св. Стефан” тази година отбелязва 120 години от построяването си. Той има и огромно историческо значение за страната ни. От нея тръгва независимостта на Българската църква. Княз Стефан Богориди дарява мястото на българската общност в Истанбул за построяването му. Сега отново е готов за богослужения и църковни свети служби. Този уникален храм, където ще се черкуват българите, ще привлича и много туристи и посетители на града.
На територията на Истанбул има много туристически места, които се посещават с интерес и наред с древните исторически паметници църквата „Св. Стефан” е важен обект - отбелязва отец Ангел. Не трябва да забравяме, че през 2007 г. се извършва едно голямо проучване от 100 турски архитекти и в тогавашното състояние на църквата, почти пред разруха, тя беше определена за най-красивия храм на територията на Република Турция. Сега след реставрацията ще бъде едно прекрасно бижу в короната на този град.
В годините на построяването на църквата през XIX век истанбулските, православни българи са около 50 хиляди. Днес те са около 1000 човека. Почитат ли църковните празници и събира ли ги църквата, а и новосъздаденото българско училище?
Моите енориаши, за съжаление, са малко на брой и са на по-голяма възраст. Посещението на богослуженията е най- вече в параклиса „Св. Иван Рилски” в квартал „Шишли”. Там провеждаме повечето служби. В „Св. Стефан”, поради корозията, обхванала желязната конструкция на храма, се служеше само няколко пъти в година. На Богоявление, на Възкресение, на храмовия празник, но хората идват с удоволствие. Запалват свещ, помолват се за своите нужди, възхваляват Бога и така поддържат българщината в своите семейства. А за българското училище - създаването му преди две години беше по инициатива на Българското генерално консулство в Истанбул. В него има три възрастови групи. Подрастващи от първи до четвърти клас. Прогимназиален клас - от 6-и до 8-и. Посещават го основно деца на хора, приходящи от България и на българските изселници. Третата възрастова група е от хора над 35 години, които искат да изучават български език. Между тях има и българи от моето православно паство - завършва разказа си отец Ангел.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..