В средата на ноември м. г. БСП заяви, че ще участва в парламентарни дебати, само ако те са за оставката на тогавашния председател на НС Димитър Главчев, за държавния бюджет за 2018 г. и за вот на недоверие към правителството. Главчев вече не е председател на парламента, бюджетът е факт и сега е ред за искане на вот на недоверие – първи, откакто кабинетът „Борисов 3“ е на власт.
В българската политическата практика досега няма успяло искане на вот на недоверие и тази маневра се ползва не за смяна на управлението, а за постигане на по-силен обществен отзвук на критиките към него. Така ще е и с този вот. Това, което го отличава, е че той се предприема в началото на първото за България ротационно председателство на Съвета на ЕС. Социалистите твърдят, че ще поддържат към председателството конструктивно отношение, но няма да мълчат.
Исканият от тях вот на недоверие ще бъде основно заради корупцията. В тази връзка през последната седмица те изнесоха данни за недопустими обвързаности на политици от управляващата партия с обществени поръчки и други смущаващи твърдения, които от управляващите отричат.
Първоначално имаше намерение вотът да бъде поискан съвместно от БСП и ДПС, но то бе осуетено от дълбоки различия между оценките на двете формации за политическата обстановка в страната. БСП смята, че управлението на ГЕРБ има алтернатива, но в края на м. г. ДПС отчете, че в момента няма политическа сила, която да формира алтернатива на управлението на ГЕРБ, а предсрочни избори ще дестабилизират държавата. Това обаче не поставя социалистите в самотна позиция, тъй като все пак ДПС ще подкрепи искането им за вот на недоверие, но със „свои си аргументи“. Какви точно – тепърва ще се види.
Действията срещу кабинета „Борисов 3“ БСП предприема и в момент, когато самата тя е разтърсвана от вътрешни противоречия във връзка с отношението към т. нар. Истанбулска конвенция против насилието върху жени. Доскоро социалистите бяха солидарни с намеренията за ратификация на документа, но след остри оспорвания в общественото пространство отстъпиха от тази позиция, а така изпаднаха в противоречие с Партията на европейските социалисти и нейния председател Сергей Станишев, който, преди да бъде избран за такъв, беше лидер на БСП. Конгрес на БСП през октомври м. г. номинира Станишев за нов мандат като ръководител на европейските социалисти, но според вътрешната опозиция в партията шансовете му за такъв рязко са намалели след неочакваната промяна в отношението към Истанбулската конвенция. Тази промяна била наложена еднолично от председателя на БСП Корнелия Нинова. В тази връзка, според някои, истинската цел на искането за вот на недоверие към правителството е чрез дебата срещу ГЕРБ сегашното ръководство на БСП да консолидира поразклатените си позиции.
Както обикновено, и сега вероятността вотът на недоверие да бъде наложен е незначителна. Реалното съотношение на силите в парламента показва, че няма аритметична възможност за постигане на необходимото мнозинство за сваляне на правителството.
Социологическо проучване на Центъра за анализи и маркетинг от средата на декември м. г. сочи, че при евентуални предсрочни избори в сегашната политическа конюнктура партия „Воля“ няма да прескочи четирипроцентната бариера за влизане в парламента. В парламента пак не биха влезли т. нар. „реформатори“ от дясното пространство. Така парламентарните формации биха останали само четири – ГЕРБ, БСП, ДПС и Обединените патриоти. С подкрепа от 25,9 процента ГЕРБ би запазила преднина от 3 на сто спрямо БСП, чието подкрепа би възлязла на 22,4 на сто. ДПС би се наредила на трето място с 5,1 процента подкрепа, а Обединените патриоти (4,4 процента) биха изпаднали в положение на четвъртата и последна политическа сила.
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях през този период? Къде се чувстват най-сигурни и кога да очакваме да се пробудят? В село Баня,..
България е сред водещите участници на FITUR 2025 – едно от най-големите и важни международни туристически изложения, което се провежда в Мадрид, Испания, от 22 до 26 януари 2025 г. Събитието ще събере представители на над 9 500 компании и 156 държави...
На 25 януари 2025 г. се навършват 90 години от създаването на Българското национално радио. Медията ни отбелязва годишнината с редица събития. В специално предаване днес ще бъде представен мултимедиен проект - виртуална изложба, който ще бъде достъпен на..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..