Елитът на цивилизована Европа пристигна в София на 11 януари за официалното откриване на българското председателство на Съвета на ЕС. Той донесе със себе си не просто добро възпитание и обноски, но и познания по политически етикет. Успяват ли да бъдат на необходимото протоколно ниво българските политици, които понякога възприемат тези правила като куртоазия?

Етикетът е начин на водене на политика – убедена е Мария Касимова-Моасе, специалист по етикет и протокол. – Една от най-големите грешки, които допускат българските политици, е че не си дават сметка колко важно е познаването на езика на етикета, който има установени правила. Той подпомага комуникацията и създава добри условия, за разбирателство между политиците, бизнесмените или просто между личностите.

Има тенденция на опростяване на общуването в политиката, казва експертът. Деликатността и вежливостта са нещо много важно в политическото говорене. Можеш да имаш твърди политически позиции, но същевременно трябва да умееш да ги казваш така, че да не засягат, а само да доказват твоята значимост и тежест, казва Мария Касимова и допълва, че в европейския етикет всеки жест и действие носят значение.

Българските политици полагат усилия да са на нивото на колегите си, произхождащи от държави с традиции в политическия етикет и протокол. Специалистът по етикет обаче, се затруднява да изброи повече от десетина родни политици, които владеят етикета, и споменава все имена от миналото – Росен Плевнелиев, Кристалина Георгиева, Меглена Кунева. В този смисъл по време на европедседателството ни очаква сблъсък на цивилизации и много грешки, предрича Касимова:

Вече видяхме грешки в комуникирането на нашето европредседателство с хората, които ще ни посетят – коментира Мария Касимова. – С нещата, които някои смятат, че ще бъдат интересни на тази публика, съдадохме образ на страната ни не особено съвременен и интересен, дори демодиран. Затова и се надявам през следващите месеци този образ да се промени, защото може да са малко, но тук живеят изключително умни, интелигентни и пътуващи хора с визия и световен мироглед. Та нямаме ли оперни певци, лекари, артисти, художници – хора у нас и навън, които са достатъчно представителни? И аз не мога да си обясня защо те не присъстват в съвременното лице на България. Ако човек отвори сайта за европредседателството ни, ще види предимно мъже по анцузи, които яздят някакви животни, и жени с народни носии, които ходят по жарава. Това обаче са само 10-20 процента от нас, а къде са останалите хора?

Когато политиците ни грешат, обикновено става дума за незнание. Затова Мария Касимова ги съветва да потърсят персонални консултации със специалист по етикет и по комуникционни умения.

Бих посъветвала нашите политици да наблюдават хората, които тепърва ще идват в България, защото те носят етикетните познания в кръвта си. Но не ги съветвам да бъдат като тях. Чудесно би било обаче, ако познават и говорят добре техния език, макар и с български акцент. Що се отнася до външния вид, по-добре е да заложат на най-добрите български производители, вместо да си купуват костюм или чанта с гигантско лого на световна марка. Ето тези малки неща имат значение – да стимулираме българското в най-елегантния му и красив вид и с него да говорим на етикетния език, защото всяко нещо, което се прави на нещо друго, представлява кич.