Наскоро Евростат потвърди, че България не само е достигнала, но и надминала заложеното в стратегия "Европа 2020" национално ниво на потребление на ток от възобновяеми електроенергийни източници (ВЕИ). При заложени 16 процента, делът на този ток в потреблението през 2016г. е възлязъл на 18,8 на сто, като за предходните 12 години буквално се е удвоил. Най-висок е делът на енергията, получавана от твърди отпадъци и биогорива (около 8 на сто), а най-нисък този на геотермалната (0,2 на сто), слънчевата (0,8 на сто) и вятърната енергия (0,7 на сто). Освен България, другите страни отличнички по този показател са Чехия, Дания, Естония, Хърватия, Италия, Литва, Унгария, Румъния, Финландия и Швеция. Най-висок е делът на ВЕИ в Швеция (53,5процента), Финландия (38 процента), Латвия (37процента), Австрия (33 процента)и Дания (32%). Целта на ЕС е електроенергията от ВЕИ да достигне 20 процента в крайното потребление на енергия през 2020г. и най-малко 27 процента през 2030 г.

Но високият дял на тока от ВЕИ в крайното потребление не радва особено българската общественост заради високите му цени. По тази причина още от миналата година управляващите обявиха намерения за промени в Закона за енергетиката, чрез които да бъде премахната оспорваната от работодатели и обикновени потребители скандалната ценова добавка "Отговорност пред обществото", с която се финансират привилегиите на производителите на електроенергия от ВЕИ. Под заплаха от работодателски протест на 28 февруари заради поскъпването на тока на свободния пазар, парламентът се ангажира да гласува промени в енергийния закон, благодарение на които от 1 юли 2018 г. всички инсталации за възобновяеми енергийни източници, когенерации, заводски централи и топлофикации с мощност над 5 МВ вече да продават електроенергията си само на борсата за ток. Разликата между постигнатата борсова цена и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи ще се изплаща от Фонда за сигурност на електроенергийната система. Идеята е с очакваните промени уязвимите потребители да бъдат защитени чрез преференциална за тях тарифа на електроенергията в определени рамки на консумацията. Задачата е нелека и се бави поради необходимостта либерализирането на пазара на електроенергия да бъде предшествано от някои финални анализи на Световната банка и от съгласуване на модела на либерализацията с ЕК. Уязвимите потребители на ток в България са около 1.1 млн. граждани и, за да могат те да посрещнат бъдещото поскъпване на тока, сегашните енергийно помощи от 45 млн. евро. годишно трябва да се увеличат на 70 милиона евро. Трябва да се отбележи, че за решаването на проблема има и едно благоприятно обстоятелство, а именно това, че тежестта на възобновяемите енергийни източници в крайната цена на тока за потребителите ще намалява. През последните две години и половина има поевтиняване на ВЕИ-тока с около 50 процента заради силно свитите разходи за инсталиране на съоръженията. Как конкретно ще се развият нещата на български терен ще се види след въвеждането на законовите промени от 1 юли нататък.