В дневния ред на двустранните отношения на България и Албания днес с приоритет са реализирането на търговския и икономическия потенциал, развитието на инфраструктурата и свързаността, енергийното сътрудничество. Фактът, че живеем на Балканите, а нямаме спорове и нерешени проблеми помежду си, е повече от прекрасен. И може да се каже, че след признаването на българското малцинство в Албания вече няма тема, по която да съществува някакво напрежение. България с приоритет работи за европейската и атлантическата интеграция на Западните Балкани, общия ни път трасират и членствата в различни международни формати – ООН, ОССЕ, Съвета на Европа, ПСЮИЕ, Централноевропейската инициатива и др.

А основата е положена преди 25 години в условията на бурни и радикални обществено-политически процеси.

След смъртта на диктатора Енвер Ходжа основните черти на тоталитарния режим в Албания видимо се променят. За управляващите от Албанската партия на труда става ясно, че социализмът със собствени сили не може да бъде реализиран и търсенето на международни партньори е неизбежно. Така през 1988 г. ръководителите на дипломатическите мисии в София и Тирана отново са издигнати в ранг посланици. Важен знак за промяната в политическия климат на малката балканска държава е участието й в редовните срещи на външните министри на балканските страни, като дори през 1990 г Албания става домакин на среща в този формат.

И там, както и у нас, управляващата комунистическа партия успява да спечели първите многопартийни избори след падането на Берлинската стена, но общественият натиск е твърде силен и промените са неизбежни. Външната политика на Албания вече е отворена към демократичния свят, а това води до положително развитие на двустранните отношения.

Така през 1991 българското Външно министерство вече води една целенасочена политика в посока засилване на сътрудничеството, особено важно с оглед на започналия разпад на Югославия и нарастващото напрежение на Балканите. Разменят се визити на високо и най-високо ниво. През май 1992 г. външният министър на Албания Алфред Серечи е посрещнат в София от президента Желю Желев, от председателя на парламента Александър Йорданов и от министър-председателя Филип Димитров. Следват посещения на български министри в Тирана, уреждане на двустранните отношения с редица спогодби. Важен жест от страна на Албания е отмяната на визите за гражданите от страните на Европейската общност, като към тях са включени Турция и България.

Така малко по малко, с усилия от двете страни и при благоприятното обстоятелство, че между София и Тирана не стоят нерешими спорове, на 14 февруари 1993 година в албанската столица се стига до подписването на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания от президентите Желю Желев и Сали Бериша.


Практиката в международния живот показва, че сключването на такъв договор се оказва здрав фундамент за движение напред, а изминалите 25 години потвърждават тази тенденция.