В последно време общественото мнение в България беше привлечено от новините за две взаимосвързани явления. Първото е положително – заплатите на наетите лица постоянно нарастват и средната заплата в страната в края на миналата година е станала по-висока от преди година с 10 процента, достигайки 560 евро. В европейски контекст това е изключително малко и неслучайно България е известна на континента като страната с най-зле платените работници и служители. Другото явление е по-скоро притеснително и доста трудно за обясняване. Става дума за постоянното увеличение на публичната администрация, която, въпреки ултиматумите на премиера Бойко Борисов за спешно въвеждане на електронното управление, не спира да се разраства, а нейният елит да се замогва повече откогато и да било.
В момента в публичната администрация са заети 112 865 души от всичко 3 млн. работещи българи. За година държавните и общинските чиновници са се увеличили с 2287. На пръв поглед не е много и толкова малко бюрократи не би трябвало да тежат кой знае колко на публичните финанси, откъдето идват заплатите им. Дали обаче е така, може да се разбере, като се видят заплатите, които получават чиновниците за невинаги качествените услуги, които предлагат на данъкоплатците. Средната заплата на държавните чиновници е по-висока от средната за цялата страна и наближава 600 евро месечно, което е 7.4 процента повече, отколкото година по-рано. Но публичната администрация е не само многобройна, но и разнолика както по отношение на функциите и отговорностите си, така и по заплащането на обществено полезния й труд. Това в най-голяма степен важи за елита на тази администрация. Неговите възнаграждения уверено вървят нагоре и гонят европейските равнища на заплащане, а охолният начин на живот на този елит често предизвиква общоприетите като нормални европейски практики.
Ярък пример в това отношение са министрите, депутатите и други високопоставени чиновници. Месечната брутна работна заплата на един депутат например е около 1800 евро. Ако прибавим и добавките за трудов стаж, за участие в парламентарни комисии, за сътрудниците и консултанти, депутатската заплата отива към 3000 евро. Президентската надхвърля с добавките 6000 евро, а премиерът получава 3600 евро. На пръв поглед нищо особено, като се има предвид, че френският президент например получава бруто 15 000 евро месечно, а минимумът за евродепутат е 12 826 евро на месец.
Към брутните парични възнаграждения следва обаче да се добавят и екстри като служебна кола, служебно жилище, специално безплатно медицинско обслужване в правителствената болница, разходите за транспорт в и извън страната, представителни разходи и т. н.
Проблемите обаче придобиват своите истински измерения на фона на доходите на редовите граждани и най-вече на пенсионерите. Минималната работна заплата в страната е 260 евро, а средната пенсия е 165 евро. Без да изпадаме в примитивен популизъм, няма как да не видим финансовата пропаст между обикновения българин и бюрократичния елит. Нещата стават още по-дразнещи, когато хвърлим поглед и върху материалното състояние не само на избраните представители на народа, а и на висшите държавни чиновници. Шефът на немного популярната и незабележима Комисия за финансов надзор например получава месечно над 7000 евро. А такива комисии, агенции и комитети има още доста и сигурно и там не получават много по-малко за сметка на данъкоплатците.
Елитното охолство става още по-дразнещо на фона на повсеместната корупция по висшите етажи на властта. Дали наистина продажността на високопоставените държавни чиновници е в такива големи размери, колкото се говори, не може с точност да се каже, защо всичко става тайно. Но такова е убеждението и на Европейската комисия, и на повечето редови български граждани. Неслучайно откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., страната е поставена под особен надзор от ЕК, която наблюдава от много близо всички мерки на властта, които би трябвало да се борят с корупцията. Изглежда обаче, че особени успехи в това отношение на са забелязани в Брюксел, след като това наблюдение продължава повече от 10 години, а на България се отказва достъп до Шенген точно с аргумента за безконтролната корупция.
Някой може да каже, че добрите възнаграждения в публичния сектор може да се разглеждат като спирачка за корупцията на бюрократите. Може би, но доказателства няма, както няма и признаци тя да е намаляла. Всичко това възмущава обществото и изследванията на общественото мнение показват стряскащи нива на неодобрение на държавните институции и управляващите от страна на избирателите.
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Хиляда и седем мъртви птици и 31 пострадали е равносметката от фойерверките в новогодишната нощ в Копривщица, съобщи за БНР Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани". Половината от живите планински чинки имат трайни..
Двете най-търсени от българите валути през 2024 г. остават американският долар и еврото, както и през 2023 година. Изключително популярни са и парите на съседните ни балкански страни - турската лира, румънската лея и сръбският динар. След тях се нареждат..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В..