В края на миналата седмица по покана на българския си колега Румен Радев президентът на съседна Сърбия Александър Вучич направи посещение в България. Посещение в страната – председател на Съвета на ЕС, само две седмици след обявяването на новата Стратегия на ЕС за Западните Балкани, според която заедно с Черна гора Сърбия е най-добре позиционирана за прием в ЕС. Два дни след разговорите на Вучич в София, днес на посещение в Белград е председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Визитата на Вучич беше наблюдавана с голямо внимание и поради факта, че той е една от най-изтъкнатите политически фигури в западната съседка на България. Като лидер на десноцентристката Сръбска прогресивна партия от самото й създаване през 2008 г., той беше премиер от 2012 г. до 2017 г., а после не само номинира сегашния премиер на Сърбия Ана Бърнабич, но стана и държавен глава в решаващ за европейската перспектива на Сърбия момент. Десноцентристката ориентация на Александър Вучич е сродна с тази на управляващата в България партия ГЕРБ, а мандатът му като президент почти изцяло съвпада с мандата на президента Радев. Поради тези обстоятелства с висока доза сигурност може да се твърди, че състоялите се миналата седмица разговори очертаха насоки за двустранното и многостранното сътрудничество между София и Белград за поне три години напред.

След разговорите си президентите дадоха съвместни изявления, от които се разбра, че България ще продължи да подкрепя Сърбия по пътя към ЕС. Президентът Радев отбеляза, че подкрепата ще е за осъществяването на реформи и за добросъседство в региона, а от това косвено се подразбира, че тя не е безусловна. София явно ще продължи да настоява за уреждане на споровете между Сърбия и Косово. Българската страна няма да се откаже от активна защита и на правата на българското малцинство в Сърбия, ако се съди по това, че президентът Радев изрично настоя пред колегата си Вучич за мерки, които да осигурят напредък на регионите, където то е съсредоточено. Договорено беше при предстоящо посещение на Радев в западната съседка заедно със сръбския си колега той да посети и въпросните райони. По тази чувствителна за България тема Вучич увери, че сръбската страна ще направи всичко възможно броят на учениците, които изучават български език, да бъде увеличен.

Непосредствено преди визитата си в София Вучич беше разговарял в Белград с руския външен министър Сергей Лавров. На тези разговори Вучич заяви, че Сърбия няма да се поддава на евентуален натиск в името на европейската си интеграция да променя курса към все по-добри отношения с Русия, няма да въвежда санкции спрямо нея и ще продължи да е благодарна на Руската федерация „че защитава териториалната цялост на Сърбия и подкрепя позицията й по отношение на Косово." За тези позиции на Сърбия по време разговорите в София не стана дума, а от това се подразбира, че българската страна ги приема с разбиране, може би дори благосклонно и в отношенията със Сърбия ще се ръководи основно от прагматизма.

И наистина, в разговорите надделяха въпроси от подчертано прагматичен характер. На равнище президенти беше изразена надежда в краткосрочен план да се задълбочи сътрудничеството в областта на инфраструктурната и енергийната свързаност. Като конкретни проекти, които са приоритет за двете страни, бяха определени завършването на магистралата между Ниш и София, изграждането на газов интерконектор между двете страни, оптимизирането и електрификацията на железопътния транспорт и увеличаването на броя и ефикасността на граничните контролно-пропускателни пунктове по общата граница. Александър Вучич спомена пред журналисти, че има широки възможности за сътрудничество и във военната промишленост. На равнище министри бяха подписани Меморандум за подобряване на ефективността на железопътния транспорт, Меморандум за сътрудничество в развитието на пристанищната инфраструктура на р. Дунав и Меморандум за задълбочаване обмяната на опит и добри практики в сферата на труда, заетостта, интеграцията на хората с увреждания, трудовото и социално-осигурителното законодателство и политиките за насърчаване на заетостта и професионалното обучение.