В рамките на няма и два часа тази сряда правителството реши да оттегли предложението си за ратифициране на Истанбулската конвенция, а парламентът отхвърли предложение на социалистите за провеждане на референдум по въпроса. За два часа от дневния ред на политическия живот в България отпадна чувствителна тема, която в продължение на три месеца беше централна и обект на драматични спорове, включително в управляващата коалиция. Дали защото подобен развой се очакваше, или защото на хоризонта на обществените и политически прения набира сила друга болезнена тема – тази за продажбата на електроразпределителното дружество ЧЕЗ, съдбата на Истанбулската конвенция в България вече не вълнува медиите и изглежда окончателно загърбена тема. Темата все пак заслужава коментар.
Отказът от ратифициране на конвенцията премиерът Борисов обясни с необходимостта партия ГЕРБ да се съобрази с тежките реакции на коалиционните си партньори, на БПЦ и на мюфтийството, както и със страховете, предизвикани у българския народ от някои неприемливи за него текстове в конвенцията относно половете. На пръв поглед, най-голямата управляваща сила се е съобразила с максимата „Глас народен – глас Божи“, но не е съвсем така.
„Патриотите” предупреждаваха, че ако ГЕРБ продължава да настоява за ратифициране на конвенцията, ще постави под въпрос стабилността на коалиционното правителство. В този смисъл отказът на големия коалиционен партньор може да определим като съобразяване с по-малкия. Но не само, защото самият премиер призна, че решението на ГЕРБ е било продиктувано и от опасения да не понесе тя сама пасивите от евентуална ратификация.
По-малкият партньор в управлението – националистическата коалиция „Обединени патриоти”, приветства решението на ГЕРБ. Отказът от ратифициране отстранява не само опасенията за дестабилизиране на правителството, но и опасенията дори от евентуални предсрочни избори, каквито не изключваше партия „Атака“, част от Обединени патриоти. Същевременно този отказ отстранява или поне минимизира също опасността от сътресения сред самите „Патриоти“. Лидерите на ВМРО и „Атака“ не криеха, че имат различия с третата формация в националистическата им коалиция относно това дали да има референдум за Истанбулската конвенция. В контекста на тези различия те се опасяваха, че НФСБ (Национален фронт за спасение на България) може да изтегли депутатите си от евентуално гласуване за документа в законодателния орган и така да предизвика разцепление в Обединени патриоти. До гласуване така или иначе не се стигна и би могло да се каже, че косвено това опази единството на националистическата формация. Същото обаче не може да твърдим за БСП.
Парламентът отхвърли предложението на социалистите за референдум по въпроса за ратифициране на Истанбулската конвенция със 121 гласа от ГЕРБ, ДПС и част от „Обединени патриоти” и „Воля”. 23 депутати от „Обединени патриоти” и „Воля” гласуваха „въздържал се“, а „за“ гласуваха само от БСП. Това разпределение на гласовете в парламента показва, че най-голямата опозиционна сила в България е във висока степен изолирана – не само от всички останали парламентарни сили, но и вътре в самата опозиция, към която се числят също ДПС и „Воля“. По въпроса за Истанбулската конвенция БСП е изолирана и от Партията на европейските социалисти, оглавявана от предишния й лидер Сергей Станишев. Това е така, защото на европейско ниво преди време беше „за“ конвенцията, а сега, на национално ниво, зае обратна позиция.
В крайна сметка България остана в групата от държави, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Според данни, публикувани от българските медии, документът е ратифициран от 26 страни, две от които искат да се откажат от подписите си, защото тече дебат в обществото. 17 държави не са го ратифицирали поради вътрешни дебати, а 7 страни от ЕС са отказали да го подпишат заради спорните текстове. Нератифицирането в България не предизвиква особени притеснения. Според данните на социологическо проучване на агенция „Галъп” от средата на февруари, неодобрението към документа е сериозно. 86% от всички анкетирани са чули за Истанбулската конвенция, а сред тях 58% не са съгласни България да я приеме. За ратифициране на конвенцията са били 19%, а останалите до 100% са се колебаели.
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
На днешния 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони на страната ще бъде отслужен традиционният водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия. Тържественият ритуал в София ще започне от 11.00 часа пред Паметника на..
И тази година по традиция стотици смелчаци от Калофер и цялата страна ще се впуснат на 6 януари - Богоявление, в мъжко хоро в ледените води на река Тунджа. Ритуалът се извършва за здраве от мъже. Вярва се, че всеки, влязъл в януарските ледени води на..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..