Помен за Боян Петров чрез безценните колекции с животински видове от високите планини, прилежните записки в амплоато на зоолог и ведрото излъчване, запечатано на лента след покоряването на поредния връх. Във фоайето на БАН за алпиниста учен, останал завинаги в Хималаите, днес разказват артефактите, събирани по целия свят и неизказаните думи, които колегите, приятелите, почитателите споделиха в почетната книга.

Устремен дори към най-високия връх, Боян Петров винаги съчетаваше научните изследвания със спортните постижения. Благодарение на него Националният природонаучен музей, в който той работеше като зоолог, притежава една от най-богатите колекции на животни от високите планини. Признание за откривателската му дейност е и фактът, че фамилията му Petrovi носят седем нови за науката видове – паяци, бръмбари, стоножки, мокрици, дървеници, а други четири в момента се описват. 
Той беше изследовател от дете, а на алпинизма се посвети през последните 10-15 години, когато постигна най-големите си успехи – разказва проф. Павел Стоев, колега и приятел от детинство. – Работеше по три направления – изследваше пещерните животни и беше посетил над 500 пещери в света, изучаваше прилепите и беше българският представител на международните срещи по европейската конвенция за тяхното опазване, проучваше земноводните и влечугите и най-интересните находки, свързани с тях, бяха неговото дело. Освен това започна дисертация за паякообразните животни, но за съжаление, не успя да я довърши. Ние, неговите колеги, обаче можем да завършим много от нещата му.
Освен изявен учен, Боян Петров защитаваше и множество природозащитни каузи като тази срещу презастрояването на Пирин.
Боян имаше много твърда позиция по казуса с Пирин и като специалист еколог винаги е защитавал природата, билогичното разнообразие – казва още проф. Павел Стоев. – Така че намеренията на правителството и на бизнеса да изконсумират една от най-хубавите ни планини, за да може някакви хора да се облагодетелстват, беше абсолютно неприемлива за него, както и за всички нас. Той заставаше и зад много други каузи, например за Кресненското дефиле, обявявайки се против предложението да бъде построен път там.
За зоолога д-р Петър Берон обаче Съни, както всички го наричаха, завинаги ще си остане момчето, което живееше на бързи обороти и вечно тичаше по коридорите на музея.
Боян Петров беше преди всичко зоолог и голям природозащитник – той работеше в много области, а ценните му колекции, събирани в най-високите граници на живота (край базовите лагери на 5-6 хил. м. височина), завинаги ще останат при нас – разказва ученият. – Той беше изключение на фона на всички останали, тъй като демонстрираше невероятна воля и въпреки многобройните си заболявания и травми от двете катастрофи успя да изкачи в един сезон най-трудните върхове на планетата К2, Нанга Парбат и Кангчендзьонга. Ще го запомня като малкото момче, което назначих в музея през 1998 г. и като човека, който обичаше планините, природата, пещерите и правеше всичко със сърце.

Материалните спомени, които Съни остави на Националния природонаучен музей, тепърва ще се изучават и ще се вграждат в ореола му на човек, който правеше наука, дори когато се опитваше да докосне с ръка небето. Той мечтаеше да стъпи на върха на всички осемхилядници и само четири от тях не успя да покори. Но въпреки това се изкачи до висините, откъдето ни показа, че дори в днешния ни материален свят си струва да рискуваме най-ценното, когато става дума за големите мечти.
Снимки: Диана Цанкова
България ще открие почетно консулство в Италия със седалище в Триест и консулски окръг, обхващащ територията на област Фриули-Венеция Джулия, съобщиха от правителствената пресслужба. Функциите на почетно консулско длъжностно лице в..
Синдикатът на административните служители “Подкрепа” започва серия от протестни действия в ключови държавни администрации в цялата страна, съобщава БГНЕС. Първият от тях е днес по обед пред Централното управление на Националния статистически..
В брой 73 на предаването говорим с... Венцеслав Събев - з а българите в Швейцария, духовните търсения и общуването с останалите култури Нина Василева-Занешев и нейното призвание да вдъхновява българите в Австрия с радиопредаване на..
Великотърновското Ново село е разположено на пътя между старопрестолната столица и град Севлиево. В землището му са откривани вкаменелости от миди,..
В "България днес" на 19 ноември слушайте: 04:30 - Актуално от България 17:34 – Фолклорна формация „Луди-Млади“ поддържа връзката с..
От страх и съмнения до радост и подкрепа – българите реагират различно на предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. За някои то е логична..