На 11 декември Европейският парламент прие с 514 гласа „за“ срещу 107 против и 38 въздържали се резолюция за приемане на България и Румъния в Шенген. Всъщност, става въпрос за пети подобен призив на тази институция от много години насам. Както и досега, евродепутатите отново отчетоха, че двете страни са изпълнили техническите изисквания за влизане в Шенген. За разлика от преди, сега огромното мнозинство в Европарламента смята, че поетапно премахване на граничния контрол – първо на проверките по вътрешните морски и въздушни граници, а после на тези по вътрешните сухопътни граници – е неприемливо, защото крие редица рискове и би могло да окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство. Според евродепутатите, продължителното отлагане на пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство вече е довело до негативни последици не само за двете страни, но и за ЕС като цяло.
От дебата в заседателната зала на ЕП обаче отсъстваше представител на Съвета на ЕС, а разширяването на Шенгенското пространство зависи от решението на този орган. Въпросното решение Съветът на ЕС може да вземе само с консенсус, а резултатите от гласуването на призива показват, че консенсус по въпроса няма и в Европарламента. На фона на драматичните развития около съдбата на Брекзит, темата за разширяването на Шенген далеч не е гореща точка в дневния ред на ЕС. И е малко вероятно да стане такава към края на мандата на сегашната европейска комисия и на мандатите на повечето други европейски институции. В този смисъл, състоялият се в Европарламента дебат за разширяването на Шенгенското пространство с България и Румъния вероятно трябва да бъде разглеждан по-скоро като елемент от кампанията за предстоящите европейски избори. На подобни мисли навежда и фактът, че автор на проекта за резолюция на Европарламента беше председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, чиито коментари по темата съдържаха и елементи на критика към коалиционното правителството на ГЕРБ, която е от Европейската народна партия.
Вероятно и поради тези обстоятелства реакциите в София на петия пореден призив на Европарламента за прием на България в Шенген са сдържани. На сайта на Министерството на външните работи още няма отзвук на случилото се вчера в Страсбург, а в един от последните си коментари по въпроса, направен пред журналисти през юни т. г., външният министър Екатерина Захариева заявява, че „Шенгенското пространство де факто не работи и то от няколко години. Нашата позиция е, че трябва да опазим външните си граници, а не да се ограждаме отвътре“. Управляващите в София явно не очакват скорошно решаване на казуса „България в Шенген“, а това при днешните обстоятелства изглежда най-вероятно.
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях през този период? Къде се чувстват най-сигурни и кога да очакваме да се пробудят? В село Баня,..
България е сред водещите участници на FITUR 2025 – едно от най-големите и важни международни туристически изложения, което се провежда в Мадрид, Испания, от 22 до 26 януари 2025 г. Събитието ще събере представители на над 9 500 компании и 156 държави...
На 25 януари 2025 г. се навършват 90 години от създаването на Българското национално радио. Медията ни отбелязва годишнината с редица събития. В специално предаване днес ще бъде представен мултимедиен проект - виртуална изложба, който ще бъде достъпен на..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..