Българската стопанска камара (БСК) поиска обществен дебат за промени в Кодекса на труда. Работодателите настояват за отпадане на строгата забрана за полагане на извънреден труд. Искат увеличаване на максималния брой работни часове извънреден труд в рамките на 1 година от 150 на 300 часа. Намаляване на възрастовия праг за постъпване на работа от 16 на 15 години и отпадане на ограничението, че работниците на почасови или временни трудови договори не могат да бъдат повече от 30 на сто от персонала. Според бизнеса, България е на последните места в ЕС по всички показатели за гъвкавост на труда, като работа на срочен трудов договор, наличие на агенция за временна работа, почасова заетост, работа от разстояние, втори трудов договор и т.н. БСК смята, че досегашното законодателство е остаряло, свръхвзискателно, противоречиво и неадекватно на съвременните предизвикателства.
Подкрепящите промените дават положителния пример с трудовите реформи в Германия от 2006 г. и в Испания от 2011 г., довели до разкриване на нови работни места. Но в тези страни има ефективни синдикати, работещи механизми за колективно договаряне, където дори и почасовата работа е с гарантирано и адекватно заплащане. Уви,тежестта на синдикатите в България не е същата.
Силно оспорвани обаче са подобни на предложените от бизнеса в България трудови реформи в Гърция и Франция. За да привлече инвестиции и да запази работните места във Франция например, президентът Еманюел Макрон премахна 35 часовата работна седмица и работното време беше увеличено до 40 часа седмично – промяна, която предизвика остро недоволство в страната. В тази насока бяха и направените промени в унгарското законодателство в края на 2018 г. Унгарските работодатели могат да изискват от служителите си до 400 часа извънреден труд годишно и да забавят заплащането му до 3 години. Така допълнителният труд може да нарасне с 8 ч. седмично, а работещите да преминат на 6-дневна работна седмица. Синдикатите в страната нарекоха промените „робски закон“.
Изглежда работодателите в България и Източна Европа са на различно мнение от експертите на последния Световен икономически форум. В Давос се чуха призиви да се мисли за преминаване към четиридневна работна седмица. За мнозина днес това звучи като утопия, но по времето на социализма у нас преминаването към петдневна работна седмица също изглеждаше като фантазия. Отговорът на всички съмнения и повишаването на производителността идва чрез новите технологии. Трудоемките производства все повече залагат на роботизацията. Доколкото днес една конска сила от 0,75 киловата може да бъде конкурент на всеки двигател с мощност над 75 киловата, дотолкова и човекът – една човешка сила, има шанс да е конкурентен на роботите от поточните линии. Българският бизнес вместо да инвестира в роботизация и нови технологии, се надява да извлича принадена стойност от повече работни часове на персонала и по-малки социални разходи чрез различните форми на гъвкава заетост. Но това е илюзия, която пазарът много бързо лекува. Удълженото работно време е временно ефективно. В дългосрочен план не е ергономично. Всяко машинно производство винаги е успявало да надделее над примамливата конкурентноспособност на извънредния труд. Поддръжката на една машина в производството и услугите е винаги по-изгодна от наемането и грижата за човешки персонал.
А иначе няма нищо лошо да се работи на гъвкаво работно време, на няколко работни места, дори и от дома, на почасово заплащане или на два трудови договора. Но готови ли са самите български работодатели и държавната администрация за предлаганите от БСК промени?
Вицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..