Историята на 25 годишната Мариета Милева напомня сценарий от филм. На 19 години заминава за САЩ, за да осъществи мечтата си да стане актриса. В продължение на три години води емиграционни дела за специалния статут „работната виза” и в деня, в който я одобряват, съдбата я среща на улицата с любовта.

Така, след като вече е живяла 5-6 години в Лос Анжелис и като член на Нюйоркската филмова академия се е снимала във филм и сериал в Америка, а приятелят ѝ Цонко е прекарал дълги години в Англия, двамата решават да се приберат в родния им град Добрич. За тези дни Мариета си спомня: Много неща ме накараха да се прибера – любов, семейство и най-вече спокойствието.

Лесно ли се започва бизнес в България?

Мислехме, че стартирането на идеята ще бъде леко – създаваш визия, пускаш реклама и започваш да промотираш и да продаваш продукта си – отговаря Мариета и допълва: Обаче се сблъскахме с много трудности по пътя, от гледна точка на институциите, финансите и реализацията. Не беше лесно, но малко по малко успяхме. Части от интериора и екстериора направихме сами. Логото с житните класове е правено на ръка от наш близък приятел художник. Искахме да е домашно, истинско и максимално близко до хората.

Освен Мариета и Цонко в пекарната работят две млади момичета – Елица и Владимира. Мариета не спира да ги хвали: Те са изключително работливи, идейни и усърдни, което е много важно, защото създавайки една концепция, тя сама по себе си не би била достатъчна. Момичетата са нашия контакт с клиентите. Винаги когато влезе клиент, те са много любезни и усмихнати.

Мариета разказва една забавна история от първия ден на пекарната. Мисля, че от тази хибридна комбинация – Запада и Изтока, ако така мога да се изразя, се получи нещо много интересно. Има много какво да се научи, било от баварските пекарни, било от френските. Признавам, че никога не съм имала намерението да предлагам класически баници, но първия ден, в който отворихме – на 26 февруари миналата година, а ние бяхме наредили толкова много неща – френски кроасани с масло, с шоколад, с черен шоколад, с маслини, изключително голямо изобилие от немски десерти и хлябове, първият клиент, който влезе, каза: „Но вие нямате банички” и ... излезе. И се оказа, че човек не може да избяга от корените си и това, което клиентите търсят. Имаме около 15-ина вида закуски, 10-15 вида хляб, много десерти. Но всичко е много близко до домашния вкус, защото такова е и името ни.

Мариета Милева се гордее с инициативата „Отворените врати”, за която разказва: Това е нещо ново за Добрич. Когато решим да пробваме нещо ново, даваме  възможност на клиентите да дегустират, без да се налага да плащат.

А на въпроса дали съжалява, че се е завърнала в България, Мариета с усмивка отговаря:

Не, не съжалявам. Аз все още пътувам и се връщам, но тук може би намерих малко по-спокойно място. Идва момент, в който човек има нужда от семейството си, да бъде обграден от скъпи хора, от хубави емоции, а честно казано там средата е малко по-хищна. Никога не съм си мислела, че ще се върна в България, ни най-малко пък в Добрич. Но сега съм много щастлива от това, което правим. За мен тази пекарна е една възможност да проявим креативност, отношение и да създадем нещо ново.

И допълва: Хубаво е човек да бъде уникален с това което прави, да влага сърцето си. И е хубаво да си намери мястото в света.



Снимки: личен архив