Сега е времето на зимните годишни икономически прогнози на различни международни изследователски центрове и световни институции. Наскоро станаха известни прогнозите на Световната банка, на Международния валутен фонд, на Европейската комисия. Не останаха по-назад и българските изследователски центрове, по-специално авторитетният Институт за пазарна икономика (ИПИ).
Всичките тези прогнози станаха във време на промяна на икономическия цикъл, като различията между анализаторите са единствено относно дълбочината и скоростта на очакваното от всички забавяне на икономическия ръст в Европа и в България. Без да навлизаме в подробности, трябва да се каже, че всички наблюдатели са единодушни, че тази година икономическото „време“ в страната ще остане слънчево с малко повече облаци, както образно отбелязват от ИПИ. Другояче казано, българската икономика ще продължи да върви нагоре и тази година, с известно стабилизиране на скоростта. Всички са единодушни, че ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) ще достигне равнище от 3.1-3.7 на сто, което, на фона на предвижданията за страните от еврозоната за по-малко от 2 процента,би било едно добро постижение. Това мнение се споделя даже и от обикновените потребители в България, които според последните изследвания на техните настроения повишават доверието си във възможностите на националната икономика. А това е много важно, защото се отнася до един от основните двигатели на българския стопански ръст – вътрешното потребление. Още повече ако се имат предвид и думите на премиера Бойко Борисов, който публично обяви, че е дошло времето за вдигане на заплатите и обеща за догодина нов 10 процентен ръст на възнагражденията в публичния сектор, след вече влезлите в сила 10 процента повече от 1 януари тази година. Това поражда очаквания и за по-голямо потребление, стимулиращо бизнеса и различните индустрии.
България крещящо се нуждае от ускоряване на доходите и потреблението, защото според последните данни българите са на последно място в Европа по годишен БВП на глава от населението – 7300 евро срещу средно 15 000 евро за ЕС. Това от гледна точка на националната икономика означава по-слабо търсене, по-слаби продажби и по-слабо производство поради ниска покупателна способност. Обещаваният ръст на заплатите в публичния сектор не е огромен, но все пак е чувствителен и е почти сигурно, че ще дръпне нагоре и заплатите в частния сектор.
През 2019 г. експертите очакват и по-големи публични инвестиции в инфраструктура,т.е. увеличение на публичните разходи. Свидетелство, че това наистина предстои, е фактът, че правителството в края на миналата година разпредели от бюджетния излишък около 1 млрд. евро, с които ще се финансират преди всичко транспортни проекти през тази и следващите няколко години. Предвижда се и ускоряване на усвояването на евросубсидиите, което също ще стимулира различни индустриални сектори.
Ако България бъде поканена, както се очаква, това лято да се присъедини към валутно-обменния механизъм ERM2 като първа стъпка към влизането в еврозоната, това ще стабилизира още повече цялата икономика и ще стимулира банките. Още повече, че те се намират в момента в завидно състояние и регистрираха близо 1 млрд. евро печалби за миналата година. Техните сейфове са пълни и очакват само да бъдат потърсени за финансирането на разумни и обосновани проекти.
Няма как в светлината на всички тези положителни развития да не цари оптимизъм за икономическото развитие на страната през 2019 година. Той изглежда реалистичен в рамките на все пак неособено големия потенциал на българската икономика, силно обвързана с износа, чието успешно развитие в последно време все по-осезаемо се затруднява от липсата на работна ръка. А нея я няма, защото досега трудът не навсякъде се възприемаше като най-важния капитал на бизнеса и съответно не се заплащаше достатъчно добре. Поради тази причина стотици хиляди българи емигрираха, търсейки по-приличен живот в чужбина. Сега е дошло времето тенденцията да се обърне, но това няма как да стане изведнъж и ще трябват време и повече пари за трудови възнаграждения, които да накарат хората да останат в страната, а емигрантите да си помислят за връщане и работа в родината.
Демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт след 2009 г., като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта на година. Това представлява около 45 на сто от средния годишен темп на нарастване..
На 27 и 28 октомври 2024 година Берлин ще бъде домакин на международна конференция под надслов "Българистиката в полето на съвременната хуманитаристика" . Форумът ще събере изтъкнати учени, преподаватели и творци от България и Германия ...
В петък , 25 октомври, сутринта около водните басейни и низините ще има мъгли, а в котловините ще се образува слана. През деня ще е предимно слънчево. Минималните температури ще са от минус 1° до 6°, в котловините до минус 2°, в София 2°...
На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на..
Към 16:00 ч. средната избирателна активност за страната е 26,25% по данни на ЦИК. Това обяви на брифинг заместник-председателят и говорител на комисията..
Много трудности срещат в придвижването и в бита си хората с двигателни и зрителни увреждания в България. Но освен чисто физически, пречките се оказват и..