Ах, какви неща има в бабината ракла! Кърпи за глава с пъстри копринени кенари! Кадифени елечета със златни цветя! Копринени рокли! Тя ги е носила, когато е била млада.

Разказът „Ракла“ на детската писателка Дора Габе променя живота на 2 „г“ клас на СУ „Вела Благоева“ във Велико Търново. Това е първият випуск, който работи по проект „С таблет в ръка на училище ела!” и развива умения на 21 век чрез интердисциплинарно проектно-ориентирано обучение, без учебници. Поставената тема е „Моята България” и докато класният ръководител Даринка Петрушева търси с какво да заинтригува учениците, децата, виждайки илюстрацията към разказа, се сещат, че в къщите им по селата също има такива ракли. Тогава се ражда идеята за проекта „Откривателска дейност”.

Съвсем спонтанно реших да им отправя предизвикателство да отворят тези ракли и да видят какво има в тях, да открият предмети и носии, свързани с миналото на рода им – казва Даринка Петрушева. – Не очаквах, че ще донесат толкова много неща, че ще намерят красоти на повече от 100 години!

Старинни български носии, чанове, сребърни пафти, везани чорапи, монети от миналия век, джобни часовници, накити, цървули, вретено, кутия за бижута – това са само част от предметите, които се появяват от бабините ракли.

Г-жа Петрушева винаги има нови и интересни идеи как да учим и в същото време да се забавляваме. Предметите, които аз донесох, са от Видинския край. Единият предмет се нарича „бъкел”, това е дървен съд, който се ползва за носене и пиене на вода. Другият предмет е чан. В миналото чановете се закачали на вратовете на животните в стадата – увлекателно разказва за находките си Ивелиян.

Разделени сме по групи и работим заедно в екип, в класната стая имаме мултимедия, а скоро очакваме да ни дадат таблети. Търсим информация по зададената тема в Интернет и записваме най-важното – казва 8-годишният Алекс. – От раклата на баба донесох кутия за бижута, терлици и четник. Четникът се поставя на стената и в него се слагат четки за дрехи, игли, конци, ножици и други шивашки материали. Нося го от Разград, даде ми го прабаба Мария, която е шивачка.

Професионално подбрани факти дава за родопската носия Теодора:

От раклата на баба донесох непозната за всички родопска премяна – казва тя. – Облеклото на родопската жена спада към сукманената носия. Върху бялата риза се облича аладжа – дреха тип сукман от тъмнолилав шаяк. Препасва се престилка. В нея преобладават червеният, жълтият и оранжевият цвят. Носията са я ползвали за събори, сватби, кръщенета, празници.

Катерина пък е намерила в старите ракли карета, ушити от баба ѝ.

Като дете майката на моята баба я е научила да шие карета. Това са покривчици, които се слагат на различни места из къщата. Те са с бродерия на панама или тюл. Шият се с памучни или копринени конци. Върху каретата са избродирани различни шевици. Сега моята баба и майка ми започват да ме учат да шия, уча се на малки гоблени – споделя Катерина.

Много стара носия с помощта на баба и мама е намерил Вилислав:

Носията, която показах, е от Плевенския регион. Тя е изтъкана ръчно и е на повече от 120 години, в типичните за този край по-тъмни и наситени цветове. Плевенската носия се нарежда сред най-древните по нашите земи. В нашето семейство има традиция носията да се предава от свекърва на снаха. Тази традиция продължава и до днес – с гордост споделя Вили.

Много богата се оказа „Откривателската дейност” за Теодор:

Аз донесох детска народна носия, която е на 50 години и е с мотиви от русенския край. Тъкáните от вълнена прежда и бродирани с вълнени конци престилки също са оттам. Кенарената риза, бродирана с боядисани с естествени багрила конци е на 90 години и е от село Поликраище, както и дантелите, плетени на една кука. Бродираните карета на ленена панама и тюл са от село Караманово – гордее се с находките си той.

А Мариян е бил толкова нетърпелив да покаже откритата от него носия на съучениците си, че дори помолил майка си да не отиде на работа, за да му донесе красивото традиционно облекло, за което знае много интересни неща:

В България за всеки град и всяка област има различни носии. Женските носии са по-богати. Символът, който прави носията уникална, са шевиците. Хората са вярвали, че в носията е скрита голяма мощ и сила. Носията е визитна картичка на своя притежател, тя издава от кой край е, какво е социалното и семейното му положение, каква е възрастта и полът му.

Ентусиазмът на децата заразява и техните семейства.

През декември баба дойде и показа на класа как се прави обредна питка по традиционния начин. След това всички направихме по една тестена фигурка за питката и я опекохме – разказва Дени. За проекта тя е донесла носия от русенския край.

Русенската женска носия е все още в употреба, докато мъжката вече е претърпяла някои модификации. Тези носии намират приложение в празничния живот на селото – обяснява тя.

Мама разказа за Трифон Зарезан, който в Сухиндол се празнува за 154-ти път, за гроздоберачката Кина Гърбова, която е първата жена, появила се върху парите – старата банкнота от 2 лева – включва се и Никол. – А в бабината ракла открих тъкани терлици и покривки, които бяха много хубави.

В края на проекта всички намерени предмети ще бъдат показани на изложба. Освен това децата ще напълнят и своите мини-ракли, в които съхраняват всичко, изработено през учебната година. Засега в тях има картички с шевици, лапбук за Васил Левски, карта на България, ликове на български революционери и будители, карти в които децата описват постъпките, с които ще станат по-добри.

Под ръководството на своята класна те изучават и български народни хора. Кой е най-важният урок, който трябва да научат децата?

Да ценят родното, да ценят рода си, да знаят за България, а не да чакат някой да им каже. Самите те да открият какво е Родината за тях – убедена е Даринка Петрушева.