Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкуственият интелект позволява персонализиран подход в българските училища

AI може да премахне административната тежест в учителската работа, казва Борис Михайлов от Пловдивския университет

Снимка: МОН

Учениците от Поколение Z, които в момента са в училище (родени между 1995 и 2012 г.), масово използват в учебната си практика изкуствен интелект. По наблюдения на учителите, става въпрос за над 85% от учениците у нас, които пишат домашни и учат уроци с помощта на дигитален помощник. Децата виждат в  AI повече  партньор, а не някаква заплаха и 94% от това поколение разглежда изкуствения интелект като инструмент, който подобрява ученето. За това говорят данните от национално представително изследване, проведено през април 2025 г. от една от водещите у нас образователни институции за креативни индустрии. Изследването обхваща ученици, родители и учители и цели да изследва нагласите към използването на AI в училище, както и влиянието му върху професиите на бъдещето.


Почти 70% от родителите и преподавателите смятат, че интегрирането на изкуствен интелект ще подобри качеството на учебния процес. Данните потвърждават, че новите технологии не само променят начина на учене, но и отварят врати за креативност сред децата и по-добро професионално развитие. На това мнение е преподавателят в  педагогическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" Борис Михайлов. Той казва за себе си, че е сред ентусиастите в областта на изкуствения интелект, непрекъснато експериментира в прилагането му на практика, и в момента води дисциплина "изкуствен интелект в начален етап на образованието". Освен това г-н Михайлов преподава и в Националното училище за музикални и танцови изкуства /НУМТИ/ "Добрин Петков" в Пловдив, а също така участва в поредица от тематични семинари, посветени на изкуствения интелект и неговата употреба в училищата ни в страната, а и в работата на българските неделни училища по света:

"Да, изкуственият интелект в България се движи с много бързи темпове,  вече се прилага почти навсякъде в училище.  Въпросът е, че трябва да се създаде някакъв модел, по който преподавателите да могат да го включат по-ефективно в работата си, и да се създадат естествено работещи практики, които можем да видим и да използваме – обобщава Борис Михайлов и насочва вниманието ни към нуждата от кампания, в която да се разработват модели, базирани на българския опит в образованието. – Но тук съществува един много важен въпрос, че с времето в българското училище административната тежест е станала прекалено висока. 


Изкуственият интелект би могъл да помогне на преподавателите да се съсредоточат върху преподаването – нещото, заради което сме в училище, което харесваме и обичаме. Изкуственият интелект ни дава възможност от една страна да намалим административната тежест, от друга – да разчупим нашия собствен педагогически стил, изграден с годините. Сега можем да видим и да експериментираме с нови модели, които доста често се оказват и по-успешни. А и да не забравяме, че живеем с дигитални деца. Невъзможно е да не се променим ние като хора, а и образователната ни система, заради тях." 

Борис Михайлов припомня, че България винаги е била известна със своите компютърни специалисти. Българинът, дори след векове на потисничество успява да се пробуди и да търси новото, да догони бързо по-напредналите и по-модерни държави в света. "Независимо от политическите превратности, във всеки един период сме имали прогресивни умове и са били сред водещите с определени културни и научно-технически постижения" – казва в интервю за Радио България и предлага да  погледнем учебника за гимназиален курс, писан през далечната 1987 г., където още тогава се говори за изкуствения интелект.


Когато една технология е добра, тя присъства в ежедневието ни незабележимо и това важи с пълна сила за AI:

"В основата на всичко стои ролята на преподавателя – той е водещият в часовете. Да, можем да използваме изкуствения интелект, за да направим забавни видео съобщения, аудио съобщения, които да бъдат свързани със сегашните разбирания на децата. Да включим учебни игри, които да се използват. Да направим до голяма степен уроците персонализирани, което също ни се дава вече като практически възможности с помощта на изкуствения интелект. Но в основата на процеса стои творческият подход на преподавателя – обаянието на добрия учител и лектор няма да се загуби дори след десетилетия. То може дори да се усили неимоверно много с помощ на изкуствения интелект. 


Всъщност, допирът с младите хора като знание винаги те държи млад и те карат да търсиш тези нови неща. В момента се чуват доста тежки думи за съвременните поколения, но аз ще цитирам една статистика – всяко следващото поколение е по-умно от предшествениците си. И това е нещо, което със сигурност мога да твърдя – учениците, които виждам в училище, са доста по-напред с технологиите, отколкото например моето поколение. Необходимо е просто да се дава повече шанс на младежите и по-ранното им включване в обществените процеси, тъй като в момента тези на по 16-17 години са доста по-зрели и умствено, и интелектуално, и обществено, отколкото поколенията преди това."


И още от статистиката, с която започнахме в началото. За разлика от децата, възрастните все още не са свикнали да използват изкуствен интелект в практиката си. Макар интелигентната технология да се утвърждава като важен инструмент и за преподавателите – над половината от учителите у нас вече са адаптирали съдържанието и методите си на преподаване с ролята на изкуствения интелект. Въпреки това, всеки четвърти учител у нас споделя, че все още не използва AI в подготовката на уроците си. Но желание не липсва, повечето преподаватели не се страхуват от технологиите и планират да се възползват от помощта на свръх интелекта за работата си в училище.

Още по темата:

Снимки: Министерство на образованието и науката, freepik.com
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Бездомните в София и техният профил са във фокуса на европейско изследване

Бездомните хора в София са значително по-малко, отколкото в големите европейски градове. Това показват оповестените днес данни на международно проучване, обхванало 35 европейски града, по международния проект "Европейско преброяване на бездомността",..

публикувано на 17.11.25 в 16:47

Коледата е възможна още от ноември – София в светлини, базари и празничен уют

Тази година Коледа та  "пристигна" в София още през ноември с аромат на греяно вино, канела и празнична магия. Радио България ви препоръчва да посетите някои коледни кътчета в столичния град: За най-нетърпеливите да посрещнат..

публикувано на 17.11.25 в 09:50

Нов музей в Пловдив разказва историята на парите

Първият музей на инвестиционното злато посреща в Пловдив посетители, които искат да научат повече за историята на парите и тяхната връзка със златото – от раждането на златото, неговия космически произход и пътя му до Земята, до това как този..

публикувано на 16.11.25 в 10:35