Последните данни на Евростат сочат, че 5 от 20-те най-изостанали региона в ЕС се намират в България. Единствено Югозападният район със столицата София се представя добре и там показателят за брутен продукт на глава от населението достига 79% от средния в общността. Шанс да се измъкне показва и Югоизточният регион с областни градове като Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора. За трите региона в Северна България изоставането вече не е новина, а клише. Поради критичния спад на населението под 800 000 души Северозападният регион, който от години е най-изостаналият в ЕС, ще се слее със Северния централен регион.
Пътищата са винаги в началото
Всички критични региони обхващат обезлюдени периферни територии по границите със съседните държави, които са откъснати от вътрешните стопански центрове. Затова трябва да се работи за ускорено развитие на комуникациите и максимално отваряне на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. Освен стратегическите магистрали, които в Южна България са почти завършени, а в Северна се строи „Хемус”, България спешно се нуждае от високоскоростни пътища по направленията Север – Юг. На първо място това са Видин – Ботевград ( по протежение на паневропейския Коридор № 10), Русе – Пловдив, Русе – Варна, Силистра – Добрич и Варна – Бургас. Има остра нужда от тунели под проходите „Шипка” и „Петрохан”. Дунавските общини се нуждаят от високоскоростен път по паневропейски коридор № 7, между Видин и Силистра, както и от 3 нови автомобилни моста при Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Калъраш. Предизвикателство е свързването на страната с високоскоростната желез
