Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е възприета датата 18 март 1929 г., когато се учредява първото пещерно дружество, в което членуват 31 души.



Оттогава спелеологията започва да се развива във всичките си направления – правят се археологически и геодезически проучвания, повечето пещери се описват и картографират. През 1965 г. България става съосновател на Международния съюз по спелеология, който с 50 членуващи страни от 6 континента е най-голямата организация по спелеология в света. През 1973 г. в България за пръв път се провеждат курсове по пещерно спасяване, а малко след това е основан и аварийно-спасителен отряд. Сред най-дългогодишните ръководители на Българската федерация по спелеология е д-р Петър Берон, който проучва пещерната фауна не само у нас. Български биоспелеолози са описали 866 нови вида, открити в 813 пещери. През 1980 г. в Чепеларе е построен единствен по рода си в Югоизточна Европа музей по спелеология и карст.



Признание за големите постижения на нашите спелеолози е проведената през 1980 г. Европейска научна конференция в България. На тази конференция присъстват 250 изследователи от 17 страни и тя става мост между спелеолозите от двете страни на т. нар. желязна завеса, които дотогава не са имали друг шанс за преки контакти.

Преди дни Българската федерацията по спелеология отличи на тържествено събрание най-активните последователи на пещерното дело у нас и припомни приноса на големите имена в науката. Така беше отбелязана и 90-ата годишнина от учредяването на Пещерното дружество. Сред гостите бяха представители на сродни организации от Гърция, Турция, Словения и Хърватия.

Пещерното движение в България сега е най- бързо развиващото се сред всички страни на Балканския полуостров. България има водеща роля в областта на пещерното спасяване. В някои области българската спелеология е водеща не само в регионален, но в световен мащаб – каза по този повод доц. Явор Шопов – председател на Българската федерация по спелеология . И уточни:

Българската спелеология в момента е в разцвет и по-силна отвсякога, твърдят от федерацията. Все повече стават младите хора, които работят за рроучване и популяризиране на пещери в България. С най-високата награда на Българската федерация по спелеология беше отличен младият спелеолог Павлин Димитров, заради положения труд за проучване на „Колкина дупка“.



Най-голяма своя заслуга чувствам това, че съм един от хората, които движат работата в пещерния клуб „Под ръба”и организирам и мотивирам другите да правим още и още проучвания на пещерата – казва Павлин Димитров: