До 30 юни в Регионалния исторически музей в София може се види изложбата „Да бъде благословен хляба и живота“. Тя съдържа експонати от колекцията на дарителя и меценат Антонио Василев. Акцентът е поставен върху печати за просфора, йерусалимии, щампи и икони, използвани в християнския култ, дома и селищните храмове.
Изложбата има претенции да представя за първи път около 150 печата за просфора. Това е най-голямата колекция в България, а може би и на Балканите – казва Кателина Павлова, куратор на изложбата. – Тези печати се използват за благославяне на хляба.
Показаните евхаристични печати са изработени от дърво и по-рядко от мрамор, алабастър и бронз. Те се използват единствено в храма за едно от седемте тайнства в православната християнска религия – Евхаристия. Експонирани са и евлогични печати (с ликове на светци), които са се съхранявали предимно в домовете и са се използвали за благославяне на домашни и обредни хлябове, свързани с различни обичаи в семейството. Един от големите евлогични печати е от камък и варовик, върху който е изобразена сцената „Благовещение”.
Колекцията на Антонио Василев е събирана 20 години и, както казва самият той, за всяко нещо си има време, и ето че дойде моментът тази изложба да бъде реализирана и показана пред широката публика.
Най-непознатите печати са от Северозападна България. В страната ни преобладават кръглите печати, но във Видинския край се срещат други, с причудливи форми на различни видове кръстове, които са много интересни – сподели колекционерът.
Като съществена част от колекцията на Антонио Василев също за първи път се излагат четири йерусалимии от края на ХVIII и началото на XIX век, като най-голямата от тях, от 1892 година, е с размери 176 х 127 см.
Йерусалимиите са платна, върху които има изображения, правени по канонични правила от палестински майстори, с предварителна заявка от поклонниците в Йерусалим на Божи гроб. Централно място в тях е заемало изображението на интериор от храма „Възнесение Христово”. В йерусалимиите се изписвало името на поръчителя-поклонник, годината, в която е станало поклонническото му пътуване до животворния Божи гроб, а пред името е поставяно определението „хаджия“. Тези платна хаджията е връщал в дома си, поставял в най-хубавата стая, показвал ги е на близки, познати и гости, грижил се те да са запазени добре, покривал ги е в останалите дни от годината с бели платна, за да не избеляват и останат за наследниците му – разказва Кателина Павлова.
Щампите също са купувани при поклоннически пътувания. Пренасяни сгънати или навити на руло, те грижливо се пазели в дома, заедно с домашните дъсчени икони.
Щампите са черно-бели отпечатъци, върху които са правени допълнително вторични оцветявания. Те са основно от края на ХVIII и от XIXвек. Това са т. нар. книжни икони или книжен благослов, които българинът е закупувал от светите места по българските земи и от Атон. Щампи са донасяни и от Йерусалим. При нас излагаме една много малка част от колекцията на Антонио Василев. Това са 5 щампи, върху които има изображения на Зографския, Хилендарския и Бачковския манастир, щампа със Свети Никола с житийни сцени и щампа с Архангел Михаил, който взима душата – обяснява Кателина Павлова.
Това са предмети, открехващи света на българския възрожденски човек към света на вярата, към други измерения на преживяването и усещането за свят. Това са предмети с памет, с която искаме да се съприкосновявяме, за да разберем мястото на вярата в съзнанието, в култовата практика и в живота на възрожденския българин. С тях той е разговарял и с тях се е доближавал до небесата. (Проф. Валери Стефанов, председател на Съюза на колекционерите в България)
Българският народ е казал: Никой не е по-голям от хляба. Аз бих добавил: Никой не е по-силен от вярата. Това е амалгамата, която ще намерим в тази изложба. Но зад всичко стои много човешки труд, сърце и душа. Това са сърцето и душата на Антонио Василев, който е изтръгнал всички тези експонати от зъбите на времето и от ноктите на нихилизма, безродието, за да може българският народ да осъзнае своята значимост. (Контраадмирал Митко Петев, командир на Военноморските сили)
Тази изложба ни показва, че нашият народ от векове, днес и во веки веков достойно, с дух и с истина обича своята православна вяра, живее в нея и изпълнява всичко онова, което е отредено, за да може да бъде в правия път, добродетелния живот и в благодатните обятия на Христовата църква./…/ Народът ни е съхранявал българската духовна памет, за да може не само да се гордеем с това, което са ни оставили нашите деди, но и ние с опит, доверие, отношение да живеем и предаваме това на идните поколения. (Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит)
Изложбата и съпровождащите я събития, свързани с колекционерството и религиозната философия, се провеждат с благословението на Негово Светейшество Неофит I, патриарх български и митрополит софийски. Меценатът Антонио Василев получи адмиралтейска грамота в знак на признателност за родолюбивата му дейност, а той от своя страна подари една от изложените йерусалимии и 4 от показаните икони на Регионалния исторически музей в София.
Снимки: sofiahistorymuseum.bg, Десислава Семковска и Ани Петрова
Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници,..