В последния момент председателят на Европейския парламент Антонио Таяни отложи за другата седмица обсъждането и гласуването на силно оспорвания законодателен пакет „Мобилност 1“, срещу който се обявява България, подкрепена от немалко други „периферни“ страни в ЕС. По този повод премиерът Бойко Борисов предупреди да не се радваме предварително и призова за мобилизация на българската позиция при следващото гласуване. Проведените въпреки отлагането протестни демонстрации на превозвачи в София и Страсбург също показаха, че все още няма задоволително решение на спора, а само малки стъпки в желаната посока.

След провала на 4-ия опит да бъде приет, пакетът „Мобилност 1“ бе върнат за доработване и съобразяване с 1200-те предложени поправки в транспортната комисия. Даже при последното разглеждане на трите доклада комисията беше одобрила само 2 от тях, а това от процедурна гледна точка правеше невъзможно разглеждането на пакета на пленарна сесия.

България досега беше един от най-послушните членове на Европейския съюз и освен повече евросубсидии и влизане в Шенген и еврозоната, нямаше особени претенции и забележки към Брюксел, стараейки сe да изпълнява каквото решат големите сили. Сега тя за първи път открито и публично се противопоставя на решение на съюза. Какво не се харесва по-точно на българските автомобилни превозвачи в т. нар. пакет „Мобилност 1“, по-известен като пакета „Макрон“? Държави като Франция и Германия, разтревожени от конкуренцията на фирми в страни-членки, където пътните разходи са по-ниски, успяха да издействат в международните превози да се прилага статутът на командирован работник (на когото се заплаща според условията на страната, в която пътува). Текстът предвижда седмичната почивка на водачите да бъде извън шофьорската кабина – в хотел. Те трябва да се връщат в родината, където са базирани фирмите им, най-малко веднъж на четири седмици, освен в някои особени случаи. Въпросните условия са неизпълними за България и останалите „периферни“ страни в ЕС и приложими само за мощни транспортни фирми от развитата част на Европа. Дребните източноевропейски фирми не разполагат с финансите, необходими за прилагане на подобни разпоредби и според българския Съюз на международните превозвачи става дума за „икономическа война с политически средства“.

Българският евродепутат Светослав Малинов смята, че пакетът като цяло е добър, но съдържа и специални разпоредби срещу българските автомобилни превозвачи. Налаганите на хартия по-добри условия на работа на шофьорите на международни камиони са такива само за техните западноевропейски колеги, а в периферията на Европа спазването им неминуемо ще доведе до намаляване на заплатите на шофьорите или до съкращаване на техния брой чрез уволнения. В България от това ще пострадат най-малко 200 хил. души.

България и подкрепящите я периферни европейски страни знаят, че не им е по силите да отхвърлят изцяло оспорвания пакет от мерки, но искат поне да бъдат чути и да се направят някакви компромиси, отчитащи техните интереси. Както казва българският евродепутат Андрей Ковачев:

Когато в една много по-спокойна и нормална атмосфера в един парламент, не който си отива, а който е получил нов мандат от всички граждани на Европейския съюз, се обсъждат детайлите и съдържанието на всяка от точките на директивата, то тогава ситуацията ще е много по-нормална. Затова не смятам, че е правилно при сега изтичащия мандат на парламента да се взема такова решение. Много от нещата вече са намерили своето решение, Съветът също има своето виждане по темата, но пак казвам, че според мен трябва да се изчака изборът на нов европейски парламент и тогава да се вземе окончателно решение, настоява Андрей Ковачев.

Българските официални власти в лицето на министъра на транспорта Росен Желязков ясно и категорично подкрепят исканията на транспортните и спедиторски фирми, като не изключват дори възможността да  се обърнат при необходимост към съда на Европейския съюз. Те считат, че засега е спечелено тактическо предимство, но не и справедливата транспортна война.