Девойките и младежите от най-почитаните семейства в следосвобожденска България се представяли за първи път пред обществото на елегантно соаре. Под звуците на валсове и мазурки, изпълнявани от оркестър, те официално се разделяли с училищния живот и навлизали в свят с нови отговорности и взаимоотношения.
За да напомни за 140-годишната история на абитуриентските балове у нас, Историческият музей в Тервел организира ретро дефиле, на което ще покаже тоалети от празничната вечер на различни поколения дами. В ролята на манекени ще влязат гимназистки, а разнообразието на техните рокли и аксесоари ще бъде изцяло в ръцете на хората от града. Единственият бален тоалет, който музеят е открил в своите фондове, представлява градски костюм в бежовата гама от началото на миналия век – корсет, дълга пола и сако в допълнение с шапка с голяма периферия. Затова и от някогашните абитуриентки се очаква да преровят старите си ракли и гардеробите и да предоставят намерените бални рокли за ревюто, което ще се проведе в Нощта на музеите на 18 май.
Традицията на абитуриентските балове възниква малко след освобождението на България с идеята момичетата и момчетата да се представят в обществото и да покажат на какво са научени, какви обноски имат, както и да създадат контакти – разказва Георги Желев, уредник в Историческия музей в Тервел. – На баловете най-напред са отивали по-заможните, но постепенно традицията се утвърждава и при хората с по-скромни възможности. В първите години девойките се обличали с дълги рокли и слагали големи шапки с широки периферии, докато модата при младежите диктувала стилни и по-впити костюми плюс задължителния аксесоар – бастунче или чадър. Дамите обикновено също носели малък чадър и чантичка. С течение на времето обаче тези атрибути изчезват и днес абитуриентите парадират със скъпи часовници и лъскави коли. А едно време младите хора са отивали на баловете с файтон или пеша. Освен това са се разхождали в градския парк или на друго публично място, за да ги види обществото.
Разходките в парка и стремежът на младежите да оставят добро първо впечатление пред уважаваните граждани обаче остават в романтичното следосвобожденско време. При социализма този обществен елемент се губи и абитуриентите започват да възприемат баловете единствено като събитие, което ще ги събере за последен път с техните съученици и учители.
Някъде тогава се появяват и серенадите – зрелостниците ги изпълняват, обикновено под акомпанимента на китара, под прозорците на любимите си преподаватели. В нашия град имаше традиция абитуриентите да изнасят серенади в дома на класния си ръководител с любими негови песни и задължителната “На учителя с любов”. Но уважението към преподавателите сякаш вече е по-малко и традицията постепенно се губи, казва Георги Желев. За съжаление, днес скъпите тоалети и бижута, мощните автомобили, щедрите почерпки все повече отдалечават абитуриентските балове от чистия им замисъл и ги превръщат в демонстрация на финансови възможности и често на лош вкус.
Единственият елемент, който се е запазил в днешно време, е че абитуриентите се събират в двора на училището и оттам тръгват към мястото, където ще празнуват – добавя музейният уредник. – Иначе старата традиция вече я няма – преди имаше обичай учениците да ходят пеша до ресторанта, докато сега ги виждаме от телевизорите как стърчат от прозорците на колите. Но истината е, че не е толкова важно с какво ще бъдеш облечен, нито с какъв автомобил ще пристигнеш на бала, а какво ще стане с теб от следващия ден и дали имаш яснота какво искаш да постигнеш в живота си.
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и от многопосочната и интересна дейност на..
В брой 36 на предаването слушайте: За новия български филм „Не затваряй очи“, православните му измерения и усещанията на създателите му – интервю с продуцента Богдан Дарев и с младия Яни Малинов, един от героите в продукцията;..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук екосистемите функционират по естествен начин. С други думи – животните и растенията съжителстват..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха..
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година,..
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната..