Знаете ли, че всяка година космонавтите от Международната космическа станция генерират отпадъци, чиито обем възлиза на няколко тона. За момента проблемът е решен с изхвърлянето им в атмосферата, където изгарят. При един по-дългосрочен полет обаче, до Луната или Марс, каквито са амбициите на човечеството, това няма как да се приложи. Това коментираха професор Вячеслав Илин от Московския институт по медико-биологични проблеми и проф. д-р Христо Найденски, директор на Института по микробиология при Българската академия на науките. Двамата учени са сред участниците в Международната конференция с младежка сесия "Екологично инженерство и опазване на околната среда", която се провежда в Бургас.
Тези отпадъци и целулоза ще бъдат забранени за изхвърляне в космическото пространство, за което се водят преговори, обяснява проф. д-р Христо Найденски. И ще се наложи всички тези отпадъци да се преработват на борда на космическите станции, да служат като източници на вода, на въглероден двуокис, на енергия, която да обезпечава самите полети. В момента Институтът по медико-биологични проблеми в Москва и Институтът по микробиология към БАН, разработваме съвместно методи за анаеробна биодеградация, с помощта на микроорганизми, на тези отпадъци. Това на земни условия е постигнато в експериментален план, и сега предстои тези методи да бъдат оптимизирани вече в космическа среда.
Обезвреждането на тези отпадъци е от голямо значение както за космонавтите, така и за хората на земята. Причината е, че в тях има потенциално патогенни, т.е. опасни микроорганизми, които в космически условия могат доплнително да се видоизменят.
Разпрострастранението на антибиотичната резистентност в почви и ферми е друг проблем, който занимава учените.
Един много актуален въпрос, тъй като през следващото десетилетие се очаква бум на антибиотичната резистентност и медицината ще бъде изправена пред сериозен проблем, пояснява проф. д-р Христо Найденски. Решенията са в много посоки. Авторите представиха отделни препоръки, свързани с ограничаване разпространението на антибиотици, да се включат други категории мерки, които да допринасят за доброто здраве на хора и животни, а същевременно този феномен постепенно да се ограничава. Колегите от Франция направиха интересни презентации, свързани с оптимизиране на редица биотехнологични процеси. Как, ако променяме някои параметри като температура на околната среда, влажност или др. в един процес, можем с математически модел да прогнозираме крайния резултат от тези биотехнологии.
По време на конференцията в Бургас, в отделна сесия ще бъдат обсъждани природните бедствия в българските гори и горските пожари в периода 2009-2018 г. Актуални спътникови изображения ще позволят извършването на оценка и мониторинг на моментното състояние на растителността, водния индекс и други показатели на защитени зони.
Научният форум в черноморския град събра за пореден път утвърдени и млади изследователи от Франция, Италия, Белгия, Холандия, Португалия, Русия, Украйна, Латвия, Кипър, Грузия, Алжир и България. Съорганизатори на събитието, което продължава до 7 юни, са бургаският университет "Проф. д-р Асен Златаров" и Институтът по микробиология на БАН.
В „България днес“ на 4 февруари говорим за ситуацията на гръцкия остров Санторини и има ли опасност за българите, които се намират там. За екологията и взаимоотношенията между човек и природа ще говорим с едни млади българчета, които вече..
В сряда, над по-голямата част от страната облачността ще е значителна, временни разкъсвания ще има преди обяд над Западна България. На отделни места, в Източна България и планинските райони, ще превали съвсем слаб сняг. Ще духа до умерен, в източните..
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана..