Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Задава ли се намаляване на данъка върху добавената стойност?

Снимка: bia-bg.com

В икономиката малко неща са сигурни и всичко се развива и променя в по-добра или в по-лоша посока. Едни от сигурните стълбове на българската икономика са валутният борд с неговия фиксиран валутен курс на лева към еврото, единният подоходен данък от 10% и 20% данък добавена стойност. Почти няма сериозни финансисти и икономически експерти, които да поставят под съмнение тези основни макроикономически стълба. И изведнъж от всички страни заговориха за нуждата от промени в ДДС.

В България ставката на този данък от 20% е единна за всички стоки и услуги с изключение на туризма, където е 9%. Във Франция например ставките са 5. В България и преди се е поставял въпросът за диференцирани и преференциални по-ниски ставки за някои стоки от първа необходимост, за лекарствата и т.н. Властите и авторитетните финансисти обаче винаги са отхвърляли подобни идеи с аргументите, че въвеждането на различни ставки ще затрудни събирането и управлението на данъка, както и че съвсем не е сигурно, че намаляването на ДДС ще доведе до съответно понижение на цените за крайните потребители.

Сега обаче нещата изглеждат по-сериозни, отколкото общите и пропагандни призиви в миналото да се свали ДДС за някои стоки. Първи за това заговориха от опозиционните парламентарно представени Движение за права и свободи и БСП. Обещал преди около седмица на големия бизнес, че данъчната политика на страната няма да се променя, премиерът Бойко Борисов също намекна неохотно, че може да има намаление на ДДС за книгите, както иска опозицията. Финансовият министър Владислав Горанов се изказа скептично за ефекта на евентуалното понижение върху крайните цени на книгите. Но той не спомена нищо за намаление на приходите в бюджета, защото просто делът на приходите от данъци от книжния пазар и орязването на ставката на данъка са толкова малки, че евентуален спад на приходите от ДДС от книгите няма да има на практика никакъв негативен ефект върху държавната хазна. Влиятелната председателка на Бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова обаче предупреди, че намаляването на косвения данък ще трябва да се компенсира с повишаването на други.

В България тази есен предстоят местни избори и надеждите, свързани с тях са много по-големи отколкото тези за европейските, защото става дума за реална власт и за реална възможност за реванш срещу спечелилата вота за Европейски парламент управляваща политическа партия ГЕРБ. Обещанията за намаляване на цените на жизнено необходими стоки са силен аргумент за привличането на избиратели, а ДПС и БСП предлагат точно това – сваляне на ДДС за продукти от първа необходимост като месо, мляко, брашно. Още не е ясно какви точно по-ниски ставки на данъка ще бъдат приети, но реално те едва ли ще доведат до автоматично намаление на цените за крайните потребители, както сочи международната практика. Идеята обаче гали ушите на по принцип небогатите избиратели на ДПС и БСП.

Експертите на авторитетния Институт за пазарна икономика са на мнение, че става дума за вреден популизъм и предупреждават, че подобни упражнения само дестабилизират икономиката и финансите. Друг е въпросът, че реално погледнато ДДС почти навсякъде в Европа е с диференцирани ставки. Въпрос на анализ на националните социално-икономически приоритети е определянето на секторите, където този данък може да се вдигне или намали. Засега доказателство, че такъв анализ е направен няма, а всякакви политически маневри около ДДС са рисковани, защото от него идват 60% от приходите в държавната хазна.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Газопроводът "Балкански поток“ няма да е обект на санкции от САЩ

Газопроводът "Балкански поток“ няма да бъде обект на наложени от САЩ санкции за транзакции с "Газпромбанк“. Това става ясно от писмен отговор на депутатско питане до енергийният министър Жечо Станков. На 23 декември 2024 г. министерството на външните..

публикувано на 16.02.25 в 09:12

Журналистът Тодор Токин и спомените му от живота в Радио България

В различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната..

публикувано на 16.02.25 в 08:15
Кирил Вълчев

БТА представя уникален шрифт по повод годишнината си

На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..

публикувано на 16.02.25 в 07:30