Област Добруджа, разположена в Северна България, е най-големият извор на вдъхновение за един от най-обичаните български писатели – Йордан Йовков. Много от сюжетите му се разиграват именно сред златните ниви на региона и разказват за трудния бит на човека, работещ на полето. И до днес Добруджа остава най-важният за България регион за добив на житни култури, но представата, че е само селскостопански район, е погрешна. В нея са разположени също изключително важни от екологична и туристическа гледна точка територии.
През последните години в региона се развива селският туризъм, за което спомагат и малките китни селски къщи, превърнати в къщи за гости. Една такава къща се намира в село Безмер, община Тервел, разположено на 30 километра от сухоземната граница с Румъния. Обитаваното от българи, турци и роми село през годините е станало пример за добро съжителство и толерантност между етносите. През 1989 година близо 600 жители го напускат и се изселват в Турция. По-късно расте броят и на икономическите емигранти, които се сбогуват с родния край. Но има и ентусиасти, които искат да докажат, че Добруджа е жива, че се развива и е богата на хора и традиции. Такава е събеседничката ни Невена Денева, създала къща за гости:
Моята задача с къща за гости в Безмер е да популяризирам туризма в този девствен в това отношение район. Да се види, че и в Добруджа има фолклор, традиции, занаяти. Хората опазват тези ценности и се радват да ги представят пред гостите. Аз по професия съм икономист. Отдавна в главата ми се беше породила идеята за създаване на къща за гости с музейна част. Това винаги ме е влечало, тъй като цялото ми семейство се е занимавало с фолклор и занаятчийство. Всички пеят, свирят, добруджанци сме си. Това винаги е било дълбоко в моите планове. Когато се пенсионирах, реших да превърна наследствените къщи на родителите на моя съпруг именно в такъв обект. Подредих всичко като една експозиция на бита и фолклора на добруджанеца. Къщата стана притегателен център както за туристи, така и за посетители на етнографската сбирка на приземния етаж.
Невена Денева отбеляза, че е ползвала една минимална подкрепа от еврофондовете. Сумата не е голяма, но тя е много важна, особено за хората в Добруджа, защото ние знаем цената на всеки лев, каза Денева и изрази благодарност за помощта от европейските средства.
Добруджа в тази част около Тервел, около село Безмер в туристическо отношение не се познава добре. Но и тук има важни обекти, които заслужават да бъдат видени. На 20 километра от Безмер се намират разкопките в село Оногур. Археолозите също отсядат в нашата къща и всяка вечер разказват с възхищение за откритията там, отбелязва събеседничката ни.
Базилика от 5-и век бе разкрита от археолози в ранновизантийската крепост Палматис край тервелското село Оногур. Крепостта Палматис се е простирала на над 200 декара край сегашното село Оногур. Древният град е бил разрушаван и опожаряван няколко пъти от нашественици през 6 и 7 век. Базиликата е строена по времето на император Юстиниан Велики /527-565 г./.
Но истинското богатство на Добруджа са работливите хора, традициите и фолклора, убедена е домакинята.
Много от занаятите са живи и още има майстори в Безмер. Етнографската експозиция също дава представа за този богат бит на хората в миналото. Научавайки за идеята за музей, много от съселяните сами идват и подаряват стари артефакти – оръдия на труда, станове, дантели, бродерии, килими и други.
Тук съм подредила занаятите на Добруджа – седенките, преденките, работата на полето, прибирането на реколтата на царевицата и житото, тъкането. Всичко съм събрала на едно място. Всичко ми е подарено от хората в село Безмер. Всеки имаше желание да донесе тези старини за да се види от повече хора.
Често гости на къщата са турци, изселили се в Турция. Там звучат песни на различните езици на етносите. Ако някой ден и вие решите да стигнете до най-североизточната част на България, знайте, че в село Безмер ще има къща за вас с открехната врата и гостоприемни хора с отворени сърца.
Снимки: личен архив
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..