Ден преди българският парламент да се събере на първото си заседание след лятната ваканция, политическите страсти в България вече се разгорещиха. Повод за това станаха официалните заявки на двама от кандидатите, досега само „спрягани“ за основни претенденти за кмет на столицата. А надпреварата за София често дава възможност за „сверяване на часовниците“ и на ниво вътрешна политика. Действащият кмет Йорданка Фандъкова потвърди официално, че се кандидатира отново, а часове по-късно националният омбудсман Мая Манолова обяви, че също ще участва в надпреварата за столичен кмет.

По повод тази предизборна ситуация един национален всекидневник отбеляза, че „изборите започват с интрига“. И наистина е така. Упражняваща изпълнителната власт в коалиция с партньори от националистическото пространство, за местните избори ГЕРБ се съюзи с десния Съюз на демократичните сили. В София управляващата партия стои зад кмета Фандъкова, но за същия пост ще се бори кандидат и на друга дясна сила – "Демократична България", арх. Борислав Игнатов. Основният съперник на Фандъкова  – Мая Манолова,  е изтъкнат политик на БСП от близкото минало, но не пожела да бъде неин кандидат, а предпочете да бъде предложена от независим инициативен комитет. Дали БСП ще подкрепи Манолова формално зависи от решение на столичната й организация, но тази подкрепа е много вероятна. Особен  нюанс в интригата около Манолова внесе лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева, като преди два дни заяви, че „десните трябва да подкрепят Мая Манолова, защото при наличните възможности, тя е най-добрият вариант". Един популярен сайт нарече това твърдение „блян за ляво-десен отечествен фронт“, но проучване на агенция „Галъп“ показа, че то не е лишено от основания. Според социолозите, Манолова води с 8% пред Фандъкова за кмет на София, а гласовете на националистическата коалиция "Обединени патриоти" и на дясната "Демократична България" вероятно ще се разделят поравно между двете кандидатки.

Хипотезите около вота в София се следят с изключително внимание, защото победа на Манолова би подкопала позициите на ГЕРБ и в централната изпълнителна власт. Но местните избори са голямо изпитание и за останалите  политически сили. След недоброто представяне на БСП на изборите за европейски депутати тази пролет, поражение и на местния вот би засилило и без това силната вътрешнопартийна опозиция към централното ръководство около лидера Корнелия Нинова. Все още формално обединени в разпадащата се коалиция "Обединените патриоти", ВМРО и НФСБ още не са решили къде и как биха се обединили на местните избори. Категорично ясно е обаче, че общи кандидати с третия им партньор в националистическата коалиция – партия  „Атака“, няма да има.

Местните избори на 27 октомври са обект на повишено внимание и заради обстоятелството, че ще бъдат първите в условия на законово разрешено финансиране на участниците от физически и юридически лица.  Обществената чувствителност към тази тема се изостри вчера допълнително от съобщение на Министерство на финансите, че част от политическите партии, сред които БСП и тези от коалицията "Обединени патриоти" – ВМРО, НФСБ и "Атака", все още не са върнали надвзетите от тях държавни субсидии, получени за предходни изборни резултати.

Лятната ваканция на депутатите вече приключи и на 4 септември ще се състои първото заседание на есенно-зимна сесия на парламента. Предизборните теми и спекулации със сигурност ще доминират и нея.