Със 110 гласа „за“ , 98 „против“ и 7 „въздържали се“ българският парламент прие наскоро, на първо четене, Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (ВИТС/СЕТА).
Очакванията на поддръжниците на ВИТС/СЕТА са то да разшири експортната листа на български стоки за Канада чрез премахване на митата за внос на стоки, както и да предостави достъп до канадския пазар за обществени поръчки при определени условия от канадска страна. С изключение на разпоредбите, свързани със защита на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститор и държава, защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите – членки на ЕС, споразумението се прилага частично от 21 септември 2017 г. Досега всички страни от ЕС, с изключение на Франция и Германия са приели споразумението. Една от причините двете европейски страни с най-силна икономика да не бързат с ратификацията е, че чуждите инвеститори ще имат право да съдят държавите в наднационален съд.
Според евродепутата Андрей Ковачев от Европейската народна партия, този вид арбитраж ще бъде публичен и независим от инвеститора. Той е от съвсем нов тип и предоставя възможност за обжалване на втора инстанция:
Тези арбитри ще бъдат избирани по определени световни стандарти сред висши магистрати от страната на кандидата за такъв арбитър. Затова не може да има абсолютно никакви опасения, че ще се случи нещо в ущърб на България. Предвидено е също, че ако страните не желаят арбитраж може да се използва националното законодателство. Системата е съвсем отворена и улеснена, особено за малките и средните предприятия, твърди Ковачев.
Притесненията на Българска стопанска камара, граждански организации и синдикати обаче, са свързани с това, че чуждите инвеститори ще могат да съдят държавата ни ако преценят, че действащите у нас закони намаляват печалбите им, дори когато законовите рамки защитават живота, здравето и благосъстоянието на гражданите:
Хората и бизнесът имат притеснение както по отношение на ГМО, така и по отношение на шистовия газ и на стандартите – отбелязва Андрей Ковачев. – Търговското споразумение не включва никакви разпоредби, които да изменят, занижават или отменят нашите високи стандарти в ЕС и спазването на нашите закони. Както всяко търговско споразумение, то има възможност да бъде променяно и адаптирано към новите условия. Всичките критики са взети предвид и споразумението е съобразено с исканията на синдикатите и на бизнеса, който не искаше инвеститора да си назначи частни арбитри, които да решават в негова полза, а решението да бъде окончателно. Всичко това е взето предвид, а ако има проблеми занапред, то може да бъде променяно.
От конфедерацията на европейските синдикати (ETUC) обаче изразяват някои резерви. Пред Радио България Даниеле Басо, който отговаря за международната търговия към ETUC подчерта, че са успели да въведат т.нар. „общ интерпретационен инструмент“, който да ограничи използването на защитната клауза за инвеститорите. За съжаление обаче, не са успели с въвеждането на клауза, която да налага санкции за нарушаване правата на работещите.
Снимки: БГНЕС
В брой 34 на предаването ни слушайте: Приоритети пред Изпълнителната агенция за българите в чужбина през 2025 г. – интервю на Йоан Колев с Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ; Какво не знаем за митрополит Климент (Васил Друмев) –..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от 2027 г., благодарение на проекта Neptun Deep, страната ще удвои производството си. Това съобщи..
Любителите на цветята могат да си подарят днес и утре вълнуваща разходка в тропическата оранжерия на Ботаническата градина на Българската академия на науките. Посетителите ще се насладят на очарователните цветове на азалии, камелии и на различни видове..
По повод 124 години от пускането на първия трамвай в София на 14 януари 1901г ., Столичният електротранспорт и Общинското предприятие "Туризъм"..
Ромите у нас отбелязват Васильовден /или Василица, Банго Васили (буквално Куцият Васил)/, известен още като ромската Нова година, съобщава фондация..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със..