„Човек може да се образова на много езици, но се чувства българин само на родния си“, казва Юлия Костова, директор на българско училища в Атина
Българските икономически емигранти в Атина по време на Олимпиадата през 2004 г. са били около 150 000. Кризата е намалила броя им, но въпреки това има много българи, които днес живеят, работят и учат в гръцката столица. За образователните нужди на българчетата там функционират три съботно-неделни училища. В училището на Гръцко-българското сдружение за култура „Паисий Хилендарски“ ни посрещнаха в приветливо пространство с 5 зали.
„Преди 9 години в училището учеха 70 деца, а сега са 160. Те са от 4 до 18 годишни и учат в 12 паралелки“– казва директорката на училището Юлия Костова.
„Наблягаме на българския език и спомагателно преподаваме българска география и история. Имаме също кръжоци за българско самосъзнание, народни танци и народно пеене, художествено слово и театър. Аз съм филолог, но сега уча география във Великотърновския университет, защото не можем да намерим преподавател по тази дисциплина. Последните 5 години децата, които се записват да учат при нас са родени тук и родителите искат те да научат за България, да се приобщят към българския език и култура, да останат свързани с произхода си. Благодарение на българското Министерство на образованието разполагаме с тази база и необходимите пособия. При нас преподават 11 педагози, които живеят и работят в Атина, и в свободното си време се посвещават на училището.“
Българчетата в Атина ходят на редовно гръцко училище. Децата от по-големите класове не винаги посещават българско неделно училище, защото се готвят за гръцките матури, които им дават възможност да кандидатстват в гръцките университети. А могат ли да се насочат към следване в България?
„Една от основните цели за създаване на българските съботно-неделни училища е да допълват дипломата, която българчетата получават от гръцкото училище – казва преподавателят по история и актьорско майсторство Пламен Симеонов. – Хорариумът тук е задължителният, който се изпълнява от 1 до 12 клас в българските училища и дава възможност за кандидатстване и в българските университети. Тук се чувствам полезен и се радвам да уча децата да говорят правилно на български. Заедно с тях готвим откъси от драматургични произведения“.
Пламен Симеонов е също председател на Клуб дейци на културата „Нов Живец“, който е под шапката на дружество „Паисий Хилендарски“.
„Клубът е създаден от хора, които работят по 16 часа на ден и в малкото си свободно време пишат, рисуват и споделят помежду си – казва г-н Симеонов, който е бил артист в Габровския театър, но му се е наложило да работи 17 години в каменоломна в Атина заради икономическата криза в България през 90-те години на миналия век. – Клубът си сътрудничи с българското посолство и църквата („Св. Иван Рилски“ в кв. Агии Анаргири – бел. ред.) и се опитва да бъде средище на различни инициативи“.
Дружество „Паисий Хилендарски“ има подкрепата на българите в Атина, защото отговаря на тяхната нужда от обществен живот. Ентусиастите, членуващи в него, организират събития, които спомагат за културния обмен между българи и гърци. 30-тина самодейци формират фолклорния ансамбъл „Пиперлии“, които разполагат с носии от различни етнографски области в България. Всяка година ходят на турнета в чужбина, като успехите им включват награди от фестивали в Париж и Рим.
По-големите деца на българите в Атина помнят България и дори обмислят варианта да следват или да се върнат да живеят в родината. При малчуганите в детската градина обаче често един от родителите е чужденец, а спомените им са свързани основно с гостуване при баба и дядо в България, където има кокошки, пуйки, кучета и котки.
Тази година 12 клас в училище „Паисий Хилендарски“ в Атина ще завършат 8 деца, но в Гърция няма традиция да се правят балове.
„Организираме тържество, обикновено около 1 юни – казва Юлия Костова. – Раздаваме удостоверения, похвали, награди и си правим общи снимки“.
Снимки: Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“ в АтинаВ различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната..
На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..
През следващото денонощие ще бъде облачно. В Североизточна България ще завали сняг, който през деня ще обхване много райони от Северна България. В Южна България валежите ще са от дъжд. Интензивни и значителни по количество ще са снеговалежите в..
В навечерието на честванията в памет на Апостола на свободата Васил Левски, президентът Румен Радев официално наименува столичното летище "Васил Левски"..
На 16 февруари Радио България отбеляза 89-години от своето начало. И през 1936 и през 2025 година е бил неделя, а историята и тогава и днес..
В понеделник минималните температури ще бъдат между минус 4 и 1 °. В София ще е около минус 3°. В Северна България максималните температури ще са..