Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ са средни общообразователни духовни училища, в които наред с младежи от цяла България се обучават и етнически българи от Македония, Молдова, Украйна и Албания. Идеята да се приемат за семинаристи и деца от българските диаспори се ражда, когато епископ Сионий е ректор в периода 1996-2009 г.
„Това е времето когато бях още ученик в Семинарията – разказва Архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария. − Още тогава имаше деца от българските диаспори, най-вече бесарабски българи от Молдова.
Така че отдавнашна традиция е семинарията да обучава българи от различни краища на света. За нас е гордост да дадем възможност тези хора да се докосват до традициите си, до историята си, до народа си по един както материален, така и духовен начин, учейки в нашето училище“.
Архимандрит Пахомий обяснява, че Семинарията среща трудности в набиране на кандидати сред българските диаспори. Все още няма изработена методика, чрез която да се провеждат срещи на място в съответните страни, за да се запознаят желаещите какво ще учат и какви възможности им дава семинарията с докосването до родината, до езика, до историята, до духовността. В момента кампанията се извършва чрез децата, които са учили или учат в семинарията. Връщайки се по домовете, след завършването си или през ваканциите си, те носят материали, свързани с обучението в Софийската духовна семинария. В момента в България има разработена система за провеждане на кандидат-студентски кампании сред българските диаспори в различните страни, но за съжаление за средното няма такава. Тази година представители на Семинарията взеха участие в образователния форум в гр. Корча – Албания, който се организира ежегодно от Министерство на образованието и науката за набиране на студенти.
Освен основно образование, кандидатите „Трябва да имат отношение към вярата, да бъдат кръстени православно като християни, да имат успех над 4.50 − казва Архимандрит Пахомий. − Има и приемен изпит, който е по-скоро събеседване, за да видим, че децата имат желание да учат в духовно училище. И това не е случайно, нашето училище има своите особености като редовно посещаване на богослужения, църковна практика, живот в пансион. Това изисква децата да са подготвени и наистина да имат вътрешно желание да учат в такъв тип училище. Ако са принудени от родителите или близките, те трудно биха издържали на ритъма на живот в семинарията.
Архимандрит Пахомий добавя, че всяко дете, което не е навършило пълнолетие преживява труден момент, когато се отдели от семейството си и от средата си. И това е от особено значение за децата, които идват от по-далече, защото връзката със семейството им е по-трудна, а и възможността да се приберат е по-ограничена. С времето семинаристите преодоляват тези трудности, благодарение на приятелствата, които създават с другите деца и на подкрепата, която им оказват преподавателите. През годините в Софийската духовна семинария са се обучавали най-много деца от бесарабските българи от Молдова, също така и от българската диаспора в Албания.
„Хубавото е, че голяма част от тях остават в България и успяват да завършат и висше образование – разказва Архимандрит Пахомий. − Много от тях избират различни професионални поприща. За нас най-важното е да им дадем възможност и знания за Бога, за вярата, за езика, за културата и да получат подкрепа. Когато имат желание през петте години в семинарията намират начини да се приобщят и да се установят в родината си. Голяма част от тях се прибират, но получават добро образование в България“.
Учениците в семинарията получават стипендии по общите условия на разпоредбите за средно образование. Те са стипендианти на Св. Синод на БПЦ, живеят на пълен пансион, покриват се и транспортните им разходи, когато пътуват до домовете си и обратно. Дипломите, които получават след завършване са признати от Министерство на образованието и науката и дават право за кандидатстване във всички специалности на висшите учебни заведения в България и в чужбина. Семинаристите, завършили с успех много добър имат право да продължат образованието си в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ без приемен изпит.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: sofia-seminaria.org и БГНЕС
На 28 януари Православната църква чества паметта на преподобни Ефрем Сириец, свети Исаак Сириец, епископ Ниневийски и преподобни Паладий Пустинник. Св. Ефрем Сириец или св. Ефрем Сирски е боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил..
На 27 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст. Св. Йоан Златоуст (349- 407) е един от най-значимите проповедници и богослови в историята на Православната църква, заради което получава прозвището „Златоуст“...
Законопроект за трансформиране на Комисията за досиетата в Институт за национална памет ще внесе коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Това съобщи пред БНР депутатът Ивайло Мирчев от парламентарната група. Инициативата е..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..
На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден..