Кризата с коронавируса в цяла Европа принуди много български сезонни работници да се завърнат в родината. Дали обаче изправени пред привидната липса на избор те ще попълнят свободните, но слабо платени места в родното земеделие?
Въпросът се оказва с повишена трудност – особено след призива на Европейската комисия сезонните работници в селското стопанство „да стигат до местоназначението си без забавяне”. И тъй като наетите хора изпълняват критични функции по отношение на реколтата, те се нуждаят от гаранции за свободно преминаване на граници, смятат държавите членки.
Според годишния доклад за трудовата мобилност в ЕС, България е сред страните, които изпращат най-много работници в Европа.
„България е една от петте държави донори на работна сила в Европа заедно с Румъния, Полша, Италия и Португалия – казва Атанаска Тодорова, главен експерт в КНСБ, пред БНР. – Българите са предпочитана работна ръка. Най-много наши земеделски сезонни работници се трудят в Испания – 350 хиляди, а в Германия и Англия общо 600 хиляди души. Наети българи в сектора има също така във Франция, Италия, Гърция.”
Всички тези страни се нуждаят от голям брой чужди работници, в противен случай събирането на реколтата ще бъде поставено под въпрос. И ако границите се отворят, шансовете да задържим сънародниците ни в нашите оранжерии и ферми сериозно намаляват.
„Въпросът е какво ще предложат работодателите, които отдавна говорят, че не достига работната ръка в земеделието – коментира Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието. – Те трябва да осигурят не само здравословни и безопасни условия на труд, съобразени с мерките на правителството, но и достойно заплащане. В момента европейската часова ставка в земеделието е много по-висока (Германия – 8,50 евро, Белгия – 9,80 евро, Италия – 8,60 евро – бел. ред.) от нашата, която е едва 1,90 евро.”
Възможност за попълване на свободните работни места в селското ни стопанство са и служителите от други сектори, които са загубили работата си – не само у нас, но и зад граница.
„Работоспособният човек ще бъде готов да влезе и в трудовия процес в земеделието, тъй като няма да има друго възнаграждение – смята Светла Василева. – Става дума за много групи хора, които ще бъдат освободени по време на извънредната ситуация в цяла Европа. Някои от тях ще се завръщат, а други ще идват от отраслите туризъм, хотелиерство, ресторантьорство. Така че възможности в земеделието ще има, тъй като именно там е най-ниският процент на наетата работна ръка.”
Разпространението на коронавируса повишава риска в селскостопанския сектор заради парализирането на работата на много ферми както у нас, така и в Европа и това допълнително може да затрудни осигуряването на продукти на вътрешния и на външния пазар, прогнозира още специалистката.
Редактор: Диана Цанкова (по Хоризонт, инт. на Мария Костова)
Избран е изпълнител за доставката на 35 електрически мотрисни влака, съобщи транспортният министър. Пред Green Transition Forum 4.0 Георги Гвоздейков каза, че влаковете ще бъдат купени с пари по Плана за възстановяване и устойчивост...
Едно от висшите училища у нас, което предлага специалности с възможност за обучение на френски език, е Нов български университет (НБУ). Сред тях са "Политически науки" и "Приложни чужди езици за администрация и управление (на английски и втори чужд..
"Много малко му трябва на човек, за да създаде условия за това да бъдем заедно" – думите са на младия Станислав Грозданов и се превръщат в движеща сила за "събуждането" на едно българско село в разгара на футболното лято на Стария континент. Само на..
Над 30 учени от 12 държави участват в Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност". Той започва в Националния дворец на културата в..
След инцидент при спирането на блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" за ремонт няма облъчване на персонала, няма изтичане на радиоактивна вода в река Дунав, има..
Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения..