Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще нормализираме живота си, въпреки страховете, които владеят ежедневието ни

Снимка: БГНЕС

Социалният затвор, в който напоследък е заключен животът ни, извади наяве примитивни страхове. Сред тях най-силен е този от смъртта.

Излизайки навън, ние вече не виждаме познатите гледки – насядалите хора върху пейките в парка, пиещите кафе в капанчетата на открито, летящите на скутери младежи. Освен това във въздуха витае една невидима заплаха с непознатото име Covid-19. Всичко това събужда у нас най-първичните ни страхове, смята психотерапевтът Детелина Стаменова.

“Огромна роля би имало това колко време ще продължи пандемичната обстановка, колко души ще се заразят и колко от тях ще пострадат по-сериозно от болестта – казва специалистката пред БНР. – Не мисля обаче, че това ще доведе до грандиозна отдалеченост и социална дистанцираност, защото всички ние ще можем да наваксаме с прегръдките и близостта - да се надяваме, в скоро време. Все пак да не забравяме, че седенето вкъщи е с цел да облекчим здравната система, за да има по-малко загинали хора.”

Според Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека към БАН хората са здраво стъпили на земята по отношение на това как преценяват риска да се заразят с коронавирус. За да се справят със ситуацията, повечето от тях използват т.нар. наивен оптимизъм, показва изследване на настроенията по време на епидемията.

“От една страна се оценява факта, че сме в период на зараза, но населението не е категорично, т.е. мисли се с хипотезата „мога да се заразя, мога и да не се заразя“ – казва психоложката пред БНР-Видин. – Що се отнася до тревожността, психиката ни показва висока степен на мобилизация и е впрегнала всички подсъзнателни механизми, за да приемем всекидневието такова, каквото е - различно, с променени стереотипи. Видяхме, че много неща от тези, които сме ценили в миналото, престават да ни трябват, а всяка подобна по-дълбока промяна се отбелязва като много сериозен стрес за психиката. Ние обаче я управляваме, защото сме в началото на периода.”

А стресовите състояния си имат конкретни причини. Милена Борисова от Видин най-много се безпокои как ще оцелее, без да работи.

“Оставам без пари и отивам на борсата – казва тя. – Дванайсет души сме освободени от фирмата, защото шефът ни не е съгласен на схемата 60/40. Мъжът ми също не работи, нито имаме заделени пари. Страшно е.”

Ивайло Александров от Лом пък смята себе си за оптимист, въпреки че се намира в принудителен отпуск. Психически се справя с помощта на хобито си – кожарството.

“Особено като си сам вкъщи и постоянно циркулираш из малкия апартамент, започваш да изпадаш в депресия – добавя той. – Липсата на контакти и медиите допълват картината. Трябва да се говори, но по-умерено, защото никой не знае как да реагира в тази ситуация. Това е шок за целия свят.”

В момента преживяваме нещо, което може по-скоро да се дефинира като меланхолия, смята още Детелина Стаменова. Тъгуваме по живота си, какъвто е бил само преди броени седмици – вече не можем да отидем там, където пожелаем, не можем да си правим планове. “Тази несигурност, която хората усещат, е заради разклащането на устоите на обществото, променило се само за броени дни”, добавя психотерапевтката.

Детелина Стаменова съветва да се обърнем към времето след голямата грипна пандемия, сполетяла ни в края на Първата световна война. “Виждайки как хората отново са седели по кафенетата, въпреки многото жертви, как отново са писали книги, как отново рисували картини – всичко това ми дава увереност, че ще настъпи нормализиране”, заключава тя.

Редактор: Диана Цанкова / по материали на Александра Илиева, Радио София и Йорданка Петрова, БНР-Видин/

Снимки: БГНЕС, БТА

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

40 години след началото на т.нар. Възродителен процес няма осъдени

Навършват се 40 години от първия протестен митинг срещу насилствената смяна на имената на българските турци от комунистическия режим. На днешния ден през 1984 г. в ардинското село Млечино се събират над 3 хил. души от близките села Горно и Долно..

публикувано на 24.12.24 в 07:30

България днес - 23 декември 2024 г.

Делник с аромат на празник – такъв е днешният 23 декември в страната ни? „България днес“ ще ви предложи едно пътуване из историята и традициите на Коледа по нашите земи и ще ви напомни, че за поредна година и ние си имаме Коледно село. Празничната..

публикувано на 23.12.24 в 19:00

За празниците ще има нов сняг по планините

Във вторник , 24 декември, ще бъде облачно, на много места ще има валежи от дъжд. По високите полета на Западна България ще превалява сняг, а в Предбалкана – дъжд и сняг. В източните райони валежите ще бъдат значителни.  Минималните температури..

публикувано на 23.12.24 в 18:15