В Древния Египет – ако се вярва на йероглифите, хора и богове скрепявали доверието си чрез ръкостискане. Пет хилядолетия по-късно да подадеш ръка на някого се е превърнало не просто в куртоазен жест, но и в полезен източник на информация. От начина, по който се ръкуваме, можем да почувстваме човека срещу себе си на емоционално ниво, както и да получим сигнал за откритост и добра воля.
Какво се случва днес, когато социалната дистанция ни отдалечава един от друг, карайки ни да поглеждаме с недоверие към всеки, попаднал в личния ни периметър? Радио Видин разговаря с хора от града за това, дали пандемията от коронавирус ги е накарала да преосмислят жеста, с който до неотдавна всички ние осъществявахме първия си човешки контакт.
„По силата на навика човек понякога посяга – отговаря мъж от крайдунавския град. – Въпреки че не се притеснявам, дистанцията трябва да се спазва. Когато пандемията свърши, много неща няма да бъдат същите, каквито са били.”
Здрависването е традиция по-скоро сред „старата генерация”, твърди видинчанка:
„Знаем, че чужденците се прегръщат и целуват, докато при нас това като че ли отпадна. В Румъния например, където учат моите деца, ръка не се подава на жена, тъй като не е възпитано да я докосваш.”
Поздрав с лакът, с допрени длани като в „намасте”, с поклон по азиатски – със сигурност се нуждаем от физически ритуал, с който да придружим изречените „добър ден” или „здравей”.
„Ако видя познат и той ми подаде ръка, ще му подам лакът”, казва поредният анкетиран гражданин. – Налагаме дистанция, защото Видин като граничен район и входна врата е сред първите по застрашеност от заразата. Затова и трябва да се пазим.”
С какво още можем да заменим здрависването?
„С рок поздрав – понеже ние сме рокери”, шегуват се младежи.
Някои обаче открай време избягват физическия контакт.
„Може би е достатъчно да кажем просто „здравей”. Занапред вероятно все повече ще общуваме вербално. Аз самият от хигиенни съображения дори преди пандемията съм избягвал да се здрависвам.”
Но и има и хора, които виждат в ръкостискането окуражителен жест.
„Като се запознавам бих подал ръка, не е толкова страшно”, казва един от тях.
„Ние сме в такава група, че ако ни хване страх, сме пътници – споделя възрастен видинчанин, а друг добавя: – Толкова години изградени контакти и изведнъж – да не можеш да се здрависаш. Липсва ни ръкостискането. Но по-добре да преживеем това и после да имаме контакти, отколкото да приключим преждевременно.”
Според някои паниката е по-голяма от необходимото.
„Ако имам предпазни мерки, бих се здрависал – казва друг анкетиран. – Не трябва да има паника. Това е традиция при нас – някои народи са по-студени, но здрависването ще си остане на Балканите.”
„Ръкостискането е задължително, за да изградиш уважение към човека срещу теб”, обобщава един гражданин.
Ще свикнем ли да се поздравяваме от дистанция или някой ден, когато коронавирусът си отиде, отново ще си имаме доверие? Каквото и да се случи, със сигурност ще ценим повече малките жестове, които ни предават невидими послания и ни приближават един до друг.
Редактор: Диана Цанкова /по анкета на Генади Вельов от БНР- Видин/
Снимки: БТАНационалната асоциация на зърнопроизводителите реагира остро на решението на Европарламента да увеличи митата върху торовете от Русия и Беларус. Според българските земеделци това ще доведе до драстичен скок в цените на торовете, както и до..
През следващото денонощие под влияние на средиземноморски циклон, преминаващ през Егейско море, проливите към Черно море метеорологичната обстановка в България ще е усложнена. Ще бъде предимно облачно с повсеместни, на много места значителни валежи. Ще..
В София беше открита 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция. Тя преминава под мотото "Медии и знание" и събира представители на 34 медии от 25 държави. На откриването генералният директор на БТА..
Българинът вече разполага с брутно богатство от над 1 трилион лева, сочи проучване на Експертния клуб за икономика и политика, публикувано наскоро...
Обичаме да казваме, че България се простира дотам, докъдето има българи. За да бъде това духовно пространство, тези духовни граници на България, жизнени и..
Ивет Атанасова от 11 клас на математическата гимназия в Силистра е победител в Третия национален ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и..