Пленени от българската реч, култура и книжовност, група интелектуалци се обединяват около литературния кръг “Лъч светлина” в Яфо – Тел Авив. Идеята принадлежи на Мони Папо – носител на държавната награда за високи творчески постижения за книгите си на български език.
В началото създаденият преди близо 40 години клуб наброява десетина поети и писатели, които творят на изучавания някога в училище български език.
“През първите години Мони Папо помагаше със съвети и всички се уважаваха – разказва съпругата му Дени Папо. – Членовете на клуба се стараеха да пишат и да издават книгите си само на български език. Мони водеше при тях големите писатели като Любомир Левчев, Борис Христов, Кольо Колев, когато посещаваха Израел. Но после започнаха клюките, еснафщината, графоманията и той напусна.”
След политическите промени в България през 1989 г. в Израел пристигат още българи. Сред новите емигранти се срещат и писатели, които са привлечени от възможността да се включат в дейността на българския литературен клуб. За първата си сбирка си спомня Меди Бенадо – впоследствие член на ръководството и организатор на месечните публични четения.
“Тогава председател на клуба беше Натан Елазар. Сядам на първия ред. Говорят за писатели. Намерих имената на всички тях - Бети Леон, Йона Щварц, Яков Ескенази. Мнозина пишат и на български, освен на иврит. Тази среща беше интересна с песните, с разказите, със стихотворенията.”
Меди Бенадо не ще забрави възрастната жена, която в края на събирането едвам изкачва трите стъпала до сцената и промълвява: “Тук срещам моите приятели, говорим си на български, споделяме си спомени. За много като мен това е чудно нещо.” И неусетно сълзи се стичат върху бузите й. Оттук насетне тя ще организира срещите на клуба.
Един ден – когато четирите й деца вече са пораснали, Меди Бенадо заявява на баща си, че иска да отиде на екскурзия в България. И тръгва за страната, в която е родена, заедно с родителите си.
“Срещи, познати и накрая казвам: “Татко, може ли да отидем да видим къщата, в която съм родена?” – спомня си тя. – Взехме трамвая от центъра на София до спирка “Подуяне”. Беше топло, а почувствах морски бриз, не усетих бутаница в трамвая, а прегръдки. И когато стигнахме, още от ъгъла съзрях къщата, която мислех, че не помня. Видях ясно цветовете, стълбите. Сетих се как идваха гости и аз се качвах на масата да декламирам стихотворения, как вечер ме насърчаваха да се моля. И аз, три-четиригодишно момиченце, пеех Дядовазовата детска молитва.”
Още в самолета Меди Бенадо се зарича, че трябва да разкаже всичко преживяно в книга. В началото й е трудно да се потопи в миналото, но заедно с писането спомените започват да изплуват.
“След като писах цели три години, си казах, че трябва да се върна в България, за да видя дали всичко разказано е вярно – и за езерото с лилиите в Борисовата градина, и за къщата на столичната улица “Янко Сакъзов”, в която някога живеехме – спомня си още Меди Бенадо. – И се оказа, че всичко беше там, както го описвам в книгата. Отидох до бабината къща срещу халите и снимах оградата, посетих и Своге, където бях на санаториум след прекарана болест...”
Когато книгата излиза в Израел, към Меди Бенадо се обръща редактор на учебник за 4 клас в общообразователните училища с молбата да използва последната глава, описваща пристигането й в България. Два месеца по-късно тя получава читанката с текст, озаглавен “Меди Бенадо пристига в Израел”. И пред очите й се разстилат спомени. Тя отново се качва на парахода и вижда отдалече “нашата страна”. Отново се учудва на невижданите досега пясъци и палми. А след като виденията се разпръсват, Меди Бенадо прочита въпросите към учениците. “Как се чувства малката Меди, виждайки отдалече Яфо?” “Какво казва на родителите си?”
Румънският президент Клаус Йоханис награди маестро Найден Тодоров с орден "Културни заслуги" с ранг "Велик офицер" за "Популяризиране на културата". Престижната награда е признание за дългогодишните усилия на маестрото в двустранното сближаване. Тя се..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че именно той е домакин на поредното издание на Международни българистични четения "Младите в науката..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред подрастващите. Дейността им сред учебните заведения в различни български градове, както и сред..