Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Към диалог за културното наследство приканват парижки дипломанти

Снимка: @klubsmisal

До 29 юли в Регионалния исторически музей в град Враца (Северозападна България), а след това в София и Пловдив, завършилите специализиран курс за архитекти по опазване на недвижимото културно наследство към университета Ecole de Chaillot в Париж представят дипломните си работи. Експозицията е наречена „Приключението Шайо“ и представя паметници на културата от цяла България, както и методите за тяхното съхраняване и реставрация. Те са 13 и са от различни периоди – Османски, Възраждане, Следосвобожденски, дори от съвремието. Пред Радио България за културното наследство и неговото опазване говори арх. Веселин Алексиев. Той представя и своя проект, част от изложбата –„Скачоковата къща“ като архитектурен шедьовър на Враца:

„В началото на ХХ век къщата се е намирала на търговска улица с много дюкяни, магазинчета и работилници, които могат да се видят и днес в почти автентичен вид. Построена през 1910 г., сградата е ярък представител на сецесиона, със силно виенско влияние. За изграждането ѝ не са пестени средства, вложени са най-добрите за времето материали. Използвана е и железобетонна конструкция, което я прави един от първите представители на този тип строителство у нас. Запазени са пищните мозайки с класически символи и парадното стълбище. Къщата е била е собственост на Ангел Скачоков, който преди да се сдобие с нея за кратко време е бил кмет на Враца. Тя е на три етажа, като освен жилищната част, в нея е имало кантора и магазини. Преди Втората световна война пък там са се шили костюмите на врачани − с вносни платове от Англия и Австрия. Въпреки че в последните десетилетия тя е била ползвана от различни наематели, някои от които не особено съвестни, Скачоковата къща продължава да е сред респектиращите сгради на Враца е един от символите ѝ“.


Къщите-паметници на културата могат да се превърнат в своеобразни „машини на времето“, с които да се опознаят в детайли бита и всекидневието на предците ни. За да стане това, е нужна политическа воля, казва арх. Веселин Алексиев. Според него трябва да се работи в няколко посоки − образование на специалисти по реставрация и анализ, с помощта на който да се развие концепция за културен туризъм.

„Аз не виждам проблем да се развива адекватен културен туризъм, без груби намеси в автентичната среда. За да продължи да бъде актуален във времето и да се

самоиздържа, един паметник на отминала епоха трябва да се сдобие и с нова функция. Но се изисква по-глобален подход – ясни стратегии на държавно и на местно ниво. Специалистите трябва да имат възможност да осигурят среда за запазване на автентичната атмосфера и тя да бъде експонирана по подходящ начин. Така тя ще е атрактивна за туристите.“

Възможно е сградите да се реновират в първоначалния им вид, обяснява арх. Алексиев. Това би било скъпо не само заради разходите за материали, но и за намирането на подходящите специалисти, защото много от знанията за използваните навремето техники са загубени заедно с хората. Но възвръщаемост има и арх. Алексиев дава пример с Франция, където опазването на паметниците е държавна политика − обществото е осъзнало, че културата носи приходи. Затова се обучават и майстори за строителните техники от различни исторически периоди. Но работата на един реставратор на сгради не е никак скучна и не се ограничава само до чисто технически въпроси, смята Веселин Алексиев:

автор: Мая Ковачева

„Ние трябва да вникнем в главите на хората от миналото, да разберем защо са направили нещата по начин, който може би не е съвсем логичен днес за нас. Трябва да подходим като детективи, което е много интересно и леко пристрастяващо, бих казал, дори е най-хубавата част. Търсят се аналогии, живи свидетели. Често в архивите липсват много неща. Нужно е да се координира работата на много и различни специалисти. Най-трудното обаче е да се убедят собствениците – частни лица, общини или институции, че има смисъл да се инвестира в културното наследство.“

Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки: предоставени от организаторите


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05