Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо оптимизмът в икономиката взе да отстъпва пред реализма

Снимка: Reuters

Статистиките за заболеваемостта от Covid-19 у нас и по света са изключително променливи и постоянно бележат своите пикове и спадове. Също толкова непредвидима и пълна с неизвестни е икономическата криза, породена от пандемията на глобално, европейско и местно ниво. В този контекст, разговорите за икономическите последици у нас след жаркото политическо лято, се множат, а оптимистичните нотки в изводите на експертите, все повече отстъпват място на реализма.

„За да оценим загубите, понесени от българската икономика до момента и да наваксаме изоставането от останалите източноевропейски страни, трябваше да изградим необходимия капацитет“ – обяснява в интервю за БНР Атанас Пеканов - икономист в Австрийския институт за икономически изследвания, докторант и преподавател във Виенския икономически университет.

„В момента сме свидетели на определени внушения, че БВП на България никога не е бил по-висок, а гражданите никога не са били по-богати“ – казва икономистът и обяснява, че от икономическа гледна точка това е обидно за публиката, защото в извън-кризисни години тази тенденция винаги е вярна. Що се отнася до изоставането, то ясно проличава от анализа на проф. Пламен Ненов от Норвежкото бизнес училище. Според него, ако сравним България с една контролна страна, в случая – Румъния, се наблюдава следното:

„С нея тръгваме от еднаква траектория, много подобна през 2007-2008-2010, но в последните 10 години изоставаме изключително много – обяснява Пеканов. – Трябва да си дадем сметка, че тъй като сме изгубили години, това ни прави по-уязвими по отношение на икономическите шокове днес“.

Атанас Пеканов / Снимка: личен архив

Много често в годишните доклади на Европейската комисия се говори за това, колко са ниски доходите и как те не успяват да компенсират изоставането. Това е индикатор, че започваме от тежка изходна позиция. Едва след това би следвало да прогнозираме дали конкретни целеви групи могат да се възползват от държавната помощ за справяне с кризата. Подкрепящите мерки, по думите на експерта, трябва да отговарят на три критерия – да са правилно насочени, навременни и временни.

Освен на икономическите, е необходимо да се обърне внимание и на мерките за превенция, които ще позволят при евентуален рязък скок на заболелите и въвеждането на по-строги противоепидемични мерки, да не бъде допуснато ново замразяване на икономиката. Атанас Пеканов смята, че България трябва да последва примера на Австрия, където правителството, макар и без официален закон, е призовало гражданите, чиято работа позволява, да продължат да работят от своя дом.

Трябваше у нас през летните месеци, които минаха относително по-спокойно, да се вземат мерки, които да подготвят голяма част от секторите за това да преживеем относително нормална следваща година. Ако усложняване на епидемичната обстановка наложи ново затваряне на образователни и други институции, ние не искаме това да оказва дълготрайни последици върху младите хора. Необходимо е да наблегнем на развитието на дигиталните ни умения, което ще позволи в даден момент и други сектори, извън IT- индустрията да заработят от дистанция.

Съставител: Йоан Колев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България е трета в ЕС по ръст на строителството

На годишна основа строителният сектор в България е нараснал с 3,7% през март, а през февруари обемът му се увеличи с 4,2%. Страната ни се нарежда на трето място сред страните от ЕС с най-голям годишен ръст на строителството през март 2024 г.,..

публикувано на 21.05.24 в 17:02

БНБ затяга контрола върху отпускането на ипотечни кредити

Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) разпореди на банките в страната да прилагат минимален набор от 6 показателя за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити , обезпечени с жилищни недвижими..

публикувано на 21.05.24 в 08:46

Съвет за икономически анализи: Нужни са специфични регионални политики

Нужни са регионални политики за справяне с дисбалансите в нивата на заетост и икономическа активност в различните области на България, отчитащи спецификите на конкретните региони. Това е препоръката, на базата на изследване на Съвета за икономически анализи..

публикувано на 20.05.24 в 14:53