Въпреки множеството подобрения в градската среда настъпили през последните години, животът в българската столица продължава да изправя гражданите пред всевъзможни  проблеми, изискващи намесата на различни институции. Неосветена или разбита улична мрежа, замърсяване на околната среда от изгаряни отпадъци, проблеми със сметоизвозването в отделни квартали, са само част от неуредиците, за които може да бъдат сигнализирани служителите в Столична община, чрез нейния контактен център. Друга линия за комуникация на гражданите с местната власт е чрез подаване на жалби и предложния до Столичния испекторат по телефон или имейл.

Гражданите общуват с общината основно чрез жалби или други видове оплаквания. Наше проучване показа, че над 80% от софиянци, имат желание по-активно да участват във вземането на решения за града, но не виждат начини, по които да го сторят – изтъкна пред Радио България Теодора Зарева от инициативата „Граждански бюджет за София“.

Целта ѝ е да направи жителите на града активна част от решаването на проблемите. Желанието е да се стимулира креативността и готовността на софиянци да предлагат своите виждания за разрешаването на различни казуси, под формата на проекти.

„Въвеждане на подобна програма „Граждански бюджет“ представлява поемане на отговорност от страна на Общината и обещание, че решенията на гражданите ще бъдат взети под внимание при обсъждането на планове за поддръжка, развитие и облагородяване на градската среда.“


„Това е механизъм за участие, различен от други подобни и общината поема ангажимент още в самото начало. Хубавото на тази практика не са просто реализираните проекти в края на всяка година, а новият начин на диалог и сътрудничество между гражданите и общината. Нещо, което в момента в София е доста негативно преживяване.“

Идея за подобен бюджет, е заложена в стратегическия документ за развитието на столицата „Визия за София“, като срокът за въвеждането му е 2027 година.

Във „Визия за София“ наистина е заложено въвеждането му през 2027, но в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, от която България е част, още през 2017-та бе заложено да се въведе пилотен граждански бюджет в столицата. Гражданският бюджет не е една формула, която можем просто да пренесем в София. За нас е важно моделът ни да бъде измислен съвместно с гражданите, общинските съветници и администрацията. До момента сме направили социологическо проучване, в което участваха няколко фокус групи, а сега ни предстои мащабно онлайн обсъждане, което започва на 5 октомври. На него каним всички жители на София, независимо от тяхната експертиза, да се включат и да посочат как според тях да работи подобен модел в столицата.“

Над 2000 са европейските градове, сред които столиците Париж, Прага, Варшава, Мадрид, където съществува подобен инструмент за гражданско участие във вземането на решения за градското развитие. Най-често средствата, отделени по това перо, съставляват между 1 и 10% от бюджета на общините. На базата на постъпилите от гражданите предложения, общината проверява кои от тях са осъществими, доразвива ги съвместно с вносителите и ги подлага на гласуване, в което участват жителите на целия град. До реализация достигат онези, събрали най-голямо одобрение.