Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проектобюджетът за 2021 – високи харчове и много въпросителни

Снимка: pixabay

Проектобюджетът за 2021 година, внесен за обсъждане в Народното събрание от Министерството на финансите, предизвика противоречиви реакции и известно недоумение сред финансистите в страната.

Може би най-краен в оценката си е бившият министър на икономиката Николай Василев, който в интервю за bTV определи бъдещата финансова рамка на страната като най-популистката от въвеждането на Валутния борд досега: „Това е един социален, разхитителен бюджет на правителство, което няма намерение да управлява повече. Затова смятат да оставят на следващите празна хазна“ – категоричен е Василев. Според него, проектобюджетът не е нито антикризисен, нито отговарящ на предизвикателствата, провокирани от Covid-19:

Николай Василев
„Ако беше такъв, в него трябваше да има два различни приоритета. Единият е медицински разходи, свързани с коронакризата, а вторият - подкрепа на тази част от бизнеса, която е пострадала най-много от възникналата криза. Милиардите в бюджета обаче не се разпределят така, а потъват в сектори, които не са пострадали изобщо, като публичния, където заради увеличенията през настоящата и следващата година, доходите на заетите, ще продължават да се повишават диспропорционално, спрямо тези в частния.“

С уговорката, че ще отнеме време преди проектобюджетът да бъде анализиран в цялост, в ефира на програма Хоризонт на БНР, икономистът Петър Ганев изрази изненада, че според традиционната ревизия на бюджета за настоящата година, рамките на дефицита до края на 2020 година ще бъдат увеличени от сегашните 3,5 до около 5 млрд. лева. Такъв вероятно ще остане обемът му и през следващата година.

Петър Ганев
„За мен остава неясна причината да концентрираме такъв огромен разход в края на годината, при положение, че най-тежкият удар от пандемията поне до момента, дойде през март, април и май. Мерките за запазване на работните места като 60/40 или покриване на ликвидни проблеми, вече са взети. Така че мисля, че харчовете са за капиталови разходи, както и в изпълнение на обещанията за социалната сфера – вдигането на минималните пенсии, отмяната на доходния критерии за детските и други.“

Дали поетия дълг ще бъде използван за реформи, например в социалната сфера? Петър Ганев е категоричен:

„Трудно ще го направим, поне от това, което четем до момента. Ако видим основните разходи, като повишаването на пенсиите с 50 лева, срещу което не стои никаква реформа. Същото е и по отношение на детските. Махаме доходния критерий за получаване на детски и така всички ще получат, но това по-скоро е антиреформа.“

В частта от бюджета, касаеща детските надбавки има и друг озадачаващ фрагмент, според който доходният критерий отпада само за предстоящата 2021 година, а през 2022 ще се възстанови отново.

„Вместо да се фокусираме там, където има бедност или друг проблем, в опит да дадем на всички, даваме по толкова малко, че ефект от това няма. Същевременно продължаваме да разширяваме социалните кръгове, които могат да се възползват от съответната помощ“ – обяснява още Петър Ганев.

Икономистът доц. Григор Сарийски постави акцент върху пенсиите и възможността България да достигне средните европейски нива на средствата, отделяни за пенсионно осигуряване. В интервю за БНР-„Хр.Ботев“ той коментира, че страната ни безнадеждно изостава в това отношение:

Григор Сарийски
„Ако у нас имахме европейска структура на разпределението на доходите и разходите за пенсиите, то те би трябвало да бъдат с между 50 и 60% по-високи от това, което се получава в момента. Разходите за пенсии средно в ЕС са между 13 и 14% от БВП. В България за 2021 година, заедно с предвиденото увеличение, този процент ще достигне не повече от 10.“

Съставил: Йоан Колев
Снимки: pixabay, БГНЕС, БНР -архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Гласувай трудно" за незрящи

Много трудности срещат в придвижването и в бита си хората с двигателни и зрителни увреждания в България. Но освен чисто физически, пречките се оказват и на ниво достъп до информация и административно обслужване. Дори в изборния ден, когато всички..

публикувано на 27.10.24 в 09:20

Да бъде политически представен – безнадеждната надежда на българския избирател

На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на политическия терен – доказателство е изключително вялата предизборна кампания. Срещите с кандидати..

публикувано на 27.10.24 в 08:25

България отново пред изборните урни

Българите избират днес 240 народни представители, които ще влязат в 51-вото Народно събрание.  За участие в изборите са регистрирани 19 партии и девет коалиции.  4858 кандидати - 3480 мъже и 1378 жени, ще се борят за място в парламента...

публикувано на 27.10.24 в 07:10