Евентуално повторно затваряне на държавата в стремеж да се ограничи разрастването на пандемията, може да бъде разбрано погрешно от хората и вместо да спазват мерките, те да започнат да ги пренебрегват. Подобна ситуация може да ги накара да излязат и на улицата – обясни в интервю за БНР здравният министър Костадин Ангелов и увери, че подобна крайна мярка при сегашното дифузно разпространение на вируса не се налага и няма да доведе до желания ефект.

Несигурността и постоянно променящите се разпоредби, с които да се съобразяват в ежедневието си, кара хората да изпитват все по-сериозна тревожност. Това води до невротични изблици и други крайни и непредвидими промени в поведението. Проучване на психолози у нас показва, че случаите на невротично поведение са нараснали два пъти, спрямо 2017 година. В този смисъл, изчезването на определени медикаменти от аптечната мрежа е нещо съвсем нормално, имайки предвид крайностите, в които изпада човек с непостоянно поведение. Проявленията му могат да бъдат най-различни - от пасивност през свиване, затваряне, самоизолация, депресивност, отчаяние до онзи параноичен порив да властваш, да доминираш и притежаваш.

На базата на проведеното изследване, обхванало 1911 български граждани на възраст между 25 и 60 години, психологът Пламен Димитров прави следния извод:

„Тези 1911 души са базата, на която стъпвам и твърдя, че се наблюдава двоен спад в броя на хората, имащи реалистични очаквания за постижения, развитие, подкрепа и солидарност, за сметка на негативизма, отричането или неоправдан перфекционизъм и очаквания за сбъдване на определени изисквания. Конформизмът и ритуализацията също нараснаха. Много от хората станаха още по-консервативни, други пък започнаха да се борят и да отстояват права, свободи и демократични принципи, които не могат да превърнат в ежедневна практика.”

Според психолога, крайно време е да спрем да търсим успокоение в конспиративните теории и да очакваме държавата да направи нещо, за да ни защити, след като ние самите не го правим. Що се отнася до конспиративните теории, тях винаги ги е имало в определени етапи от живота.

„Това са периоди на повишена екзистенциална несигурност, когато хората са изправени пред смъртните случаи, ежедневно им се напомня, че са тленни и незначителни и могат да бъдат заличени от невидим вредител. Всичко това повишава несигурността, тревожността и включва нашата психосоциална защитна система.Психиката ни от своя страна се опитва по различни начини да намали тази разтърсваща тревожност. Успокояваме се, намаляваме напрежението, ставайки силно религиозни, уповавайки се на идеали или лидери. От тях очакваме да водят правилна политика, която да ни пази, без да се замислим, че предпазването на нас и нашите близки, е наша отговорност."

Снимки: БТА, Ани Петрова