След изборите в САЩ, представите на мнозина българи за честен и справедлив израз на свободната воля се сринаха. Самата мисъл някой да получи 100 % от гласовете или пък избирателната активност да е на 100%, нявява спомени от недалечното социалистичестическо минало. Неслучайно българи, живеещи в Съединените щати отправиха призив към избирателите в България да бъдат бдителни по отношение на формите на гласуване. В обръщението си те определиха вота по пощата като „метод, при който резултати могат да се променят в последния момент и даже няколко дни след изборите“. Към механичното гласуване сънародниците ни също изказаха съмнения и приведоха пример как в 8 от 9 американски щата с въведено автоматично изпращане на бюлетини, победителят е един и същ. Именно тези примери поставят под въпрос доверието в избирателната система, без което „правителствата и институциите губят легитимност в очите на гражданите“, заключават българите от САЩ.
Как обаче този пример би могъл да повлияе на българското общество, което възлагаше огромни надежди на машинното гласуване, като гаранция срещу измами и манипулации? Това определено ще попари очакванията на голяма част от българското общество – отговаря политологът Татяна Буруджиева.
„Технологията на едни избори не може да гарантира качеството на демокрацията – категорична е тя. – Не може да гарантира и демократични ценности като информирания избор на гражданите. Той зависи само от тях. Когато те нямат достатъчно ниво на критично мислене и не се интересуват от политическите предложения на партиите, не можем да говорим за такъв избор. През последните 20 години той не се получава. В началото на 90-те хората повече четяха и се интересуваха от платформите на политическите партии. Тогава имаше повече дебати по същество, по отношение на политики и политически решения.“
Ниската избирателна активност и гласуването по симпатия за една или друга политическа формация са сред основните причини за поддържане на статуквото. А то ще продължава докато не разберем кое е най-важното при определяне на избора. Според Татяна Буруджиева, би било добре преди всичко да си отговорим на основния въпрос: какви са хората и партиите, на които смятаме да делегираме властта да ни управляват. Важно е когато слушаме изявленията на политически фигури, да се запитаме дали утре наистина ще правят това, за което говорят. В противен случай „сами се затваряме в представата си за това какво искаме и какви надежди имаме, без да се интересуваме дали хората, които избираме могат да го постигнат“.
Друг е въпросът доколко изборът на гласоподавателите отговаря на броя на подадените бюлетини. Сред обществото ни все повече се прокрадва съмнението, че изборите се манипулират. Затова и на последните протести в България, които породължават под една или друга форма, недоволните от управлението на премиера Бойко Борисов настояват за машинно гласуване. Аргументите са, че тази форма дава сериозни гаранции срещу контролиран вот и недобронамерена изборна администрация.
„Това съвсем не означава, че на резултатите не може да се повлияе – отбелязва Татяна Буруджиева. – Те могат да бъдат хакнати, говорим за техника, чиято защита може да бъде пробита. Освен това, при машинното гласуване нямате бюлетини, които могат да бъдат повторно преброени, ако искате да обжалвате резултатите. Ето сега например, виждаме какво става в Щатите, а фактите са, че има нарушения. И пак става сложно - трябва да разчитаме на експерти, което също може да породи съмнения у българския избирател, че гласът му е отчетен правилно. Ако трябва да предложа нещо на българите - то е да отидат и да гласуват. Няма избори, на които да има висока активност, с действителни гласоподаватели и гласовете да бъдат фалшифицирани така, че да променят резултата. Единствено масовото участие в избори, подплатено с разум, може да доведе до качествени промени. Затова нека бъдем по-рационали и по-активни!“
Снимки: chicagotribune.com, БГНЕС
Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Днес отбелязваме Международния ден на биосферните паркове, обявен по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. По този повод още през втората..