83.8 % от българските граждани не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в Европейския съюз без условия, показва национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“. Допитването е направено с цел да регистрира нагласите на българите относно позицията на България преди започването на преговори на Република Северна Македония с Европейския съюз.

Налице е сериозно влошаване на образа на Северна Македония сред българските граждани, сочи анализът на резултатите. Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добросъседски настроени към нас държави на Балканите, в момента едва 21.9% от пълнолетните българи я определят като такава. Двойно повече са хората, които смятат за най-доброжелателна от нашите съседи Румъния (41.5%), следвана от Гърция (37.1%). Третото място, но с доста по-нисък дял (23%),се заема от Турция. 22% смятат за близка и доброжелателна Сърбия и на последно място – с 21.9% се нарежда Северна Македония.

По отношение на основния политически въпрос – каква трябва да е принципната позиция на България относно започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС – общественото мнение е изключително категорично. 83.8% не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на България. Едва 10.2% от запитаните смятат, че България трябва безусловно да подкрепи югозападната си съседка, въпреки нейното отношение към факти от нашето историческо минало. 5.9% нямат мнение по въпроса.

По основните спорни въпроси, които България поставя и като изисквания пред Северна Македония, за да даде съгласие за началото на преговорите ѝ с ЕС, българското обществено е склонно на компромис - без да се жертва историческото минало, но и без крайно радикални позиции. 

54.1% подкрепят страната ни да признае съвременната македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че в началото на ХХ в. огромната част от населението й се самоопределя като българско, а изграждането на нова "македонска национална идентичност“ започва след 1944 г. 29.5% застъпват по-крайната позиция, че България изобщо не бива да признава съществуването на съвременна македонска идентичност, а 6% са на противоположното мнение - за безусловното ѝ признаване.

По отношение на езиковите спорове, 42.4% от анкетираните смятат, че България трябва да признае съществуването на македонски език, но само ако Република Северна Македония признае съответно, че този език е започнал да се създава през 1944 г. на база на западните български диалекти. По-висок е обаче процентът - 45.5 % на онези, които смятат, че страната ни не трябва да признава съществуването на отделен македонски език. 4.5 % са за безусловното му признаване.

Общият извод, който анализаторите от „Алфа Рисърч“ правят е, че българското обществено мнение не споделя претенции или негативизъм към самоопределението на съвременната македонска държава и подкрепя нейния европейски път. Същевременно, то е много негативно настроено към подмяната на исторически факти, манипулативното формиране на антибългарски настроения и на тази база – изостряне на отношенията между двете страни. Макар и да са налице някои по-радикални настроения относно езика и идентичността на гражданите на Северна Македония, мнозинството българи подкрепят намирането на компромис. Много слаба е обаче подкрепата за безусловната „зелена светлина“ пред членство на Северна Македония в ЕС, без да са изчистени ключови спорни въпроси. 

Съставил: Красимир Мартинов