Камарата на частните съдебни изпълнители отбелязва на 4 декември своята петнадесета годишнина. По този повод днес тя организира голяма международна конференция на професионални теми, в която ще вземат участие представители от различни институции от България и чужбина. "Съвсем естествено е на такава годишнина да направим ретроспекция и да си спомним какво беше преди частното съдебно изпълнение - отбеляза пред БНР председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев и допълни: – От една страна, стотици хиляди неизпълнени съдебни решения, отчаяни кредитори. От друга – силово събиране на дългове от "едни яки момчета", срещу огромни комисионни. Слава Богу, сега нещата са много по-различни и това е и заслуга на частните съдебни изпълнители."

Въпреки това, настоящата ситуация както за съдебните изпълнители, така и за длъжниците не е лека. Затова, още в началото на извънредното положение през март, съдебните изпълнители настояват пред Народното събрание да ограничи дейността им:

"Опитваме се да поставяме обществения интерес на първо място. Нашата професия е с публични функции и държавата ни е създала да вършим дейност от нейно име. В такава икономическа ситуация всички се втурват да си събират вземанията, тъй като самите те са притиснати от свои задължения. Така делата в съдилищата се увеличават в пъти. Изключително много нарастват случаите, при които хората ни молят за разсрочване на задълженията им. Очевидно е, че те имат проблеми покрай затварянето и ограничаването на много дейности в извънредната обстановка."

Това е причината частните съдебни изпълнители да настояват пред Парламента да бъдат предприети мерки, които да позволят на длъжниците доброволно да погасяват задълженията си, а не през механизма на принудителното изпълнение.

"Законопроектът беше одобрен и подкрепен на първо четене, но на второто – не поучи подкрепа – посочи Георги Дичев. – Надявам се, депутатите да обмислят решението си, защото ситуацията, в която се намираме няма да продължи само няколко месеца. Това е много важно и за длъжниците и за кредиторите. От една страна кредиторите ще си получават поне една част от дължимото, а за длъжниците това спестява огромни разходи, както и запорите на сметки, заплати и т.н. Икономическият анализ сочи, че стотици милиони левове могат да останат у хората, само в рамките на няколко години."

Отново на дневен ред идва и темата за обявяването на частния фалит. Икономисти обаче изразиха съмнение, че това ще обслужи по-скоро недобросъвестни длъжници с крупни заеми.

"Нашата позиция не е от днес – посочи Георги Дичев. – В България трябва да се сложи край на вечните длъжници, затова подкрепихме въвеждането на абсолютната давност. Законът за личния фалит и абсолютната давност е инструментът за постигане на целта – да няма вечни длъжници. Според нас, с абсолютната давност този ефект вече е постигнат и не смятаме, че е нужно да се приема такъв закон в момента. Действително има много притеснения, че при вземането на огромни суми, чрез обявяването на фалит може да се стигне до не особено добри резултати.“

Много често българите поставят под общ знаменател съдия изпълнителя и колекторската фирма, която действа брутално и притиска длъжниците.

"Това което ние правим, за да се избегнат подобни ситуации, е изключително силен контрол – подчерта Георги Дичев.– От 2016 г. насам има влезли в сила 132 наказания, 35 са глобите над 5000 лева, четири предупреждения за лишаване от правоспособност и 20 лишавания от правоспособност. Камарата полага огромни усилия и заедно с Министерството на правосъдието упражнява специален контрол върху частните съдебни изпълнители. Хората трябва да знаят, че ние не безпокоим длъжниците по телефона, както правят колекторските фирми, а боравим с документи."

Редактор : ДаринаГригорова