Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тема от европейската радиомрежа „Евранет плюс“

Европейската помощ за регионите – гъвкавост и по-малко бюрокрация

Снимка: eufunds.bg

Гъвкавост и по-малко бюрократични спънки през следващия период на оперативните програми – това са част от ефектите на постигнатото в началото на декември споразумение по регламента на общите правила за достъп до структурните фондове на ЕС в периода 2021 - 2027 г. 

Две години отне на ЕК, ЕП и Съвета на ЕС, за да стигнат до споразумението, което ще позволи на държавите, общините и бенефициентите да имат яснота на какви условия и изисквания трябва да отговарят, за да получат европейско финансиране в следващите седем години. Според евродепутата Андрей Новаков, вече е напълно ясно как ще се разпределят средствата, които възлизат на 330 милиарда евро. Кое обаче е най-важното в общия регламент за достъп до тях?

„Най-слабо развитите региони ще получат 85% съфинансиране от европейския бюджет, въпреки първоначално предложените 70% – казва Андрей Новаков.



Увеличеното съфинансиране към проектите означава глътка въздух и за републиканските бюджети на нашите държави членки, и за местните бюджети на нашите общини. Средствата, които по този начин те спестяват, ще могат да се насочат към други критични места. За мен беше важно, че успяхме да гарантираме прозрачността и контрола върху изразходването на европейските средства – както по отношение на измамите и на единния одит, така и относно публичността на информацията. По този регламент България ще получи 11,5 милиарда евро, което означава: 5 милиарда за регионално развитие, 2 милиарда за инвестиции в заетост, 1,5 милиарда за околна среда, 1 милиард - за енергиен преход и т.н.“

Сред ползите от постигнатото споразумение по регламента за многогодишната финансова рамка на ЕС е опростяването на бюрократичните процедури, твърди германският евродепутат Констанца Крел.



„Всеки от участниците в дискусията по темата се оплакваше от многото бумащина при кандидатстване по оперативните програми. Сега документите ще са в рамките само на 35 страници. Освен това, всички региони ще могат ефективно да участват в регионалната политика, тъй като предвидените средства са значителни.“

Гъвкавостта в прилагането на мерките в зависимост от потребностите е друго съществено постижение, смята Хайнц Хетмайер, представител на германското председателство на Съвета на ЕС. По думите му, в условията на Covid-19, кохезионната политика на съюза е показала, че е важен инструмент за гъвкава реакция при непредвидени обстоятелства.



„Както каза Констанца Крел, премахването на бюрокрацията улеснява работата на всички, които отговарят за реализиране на кохезионната политика на ЕС по места – в градовете, селските райони, в регионите, в държавните членки като цяло. Новите правила ще направят по-гъвкаво разпределението на ресурсите. Ще има и възможност за повече трансфери между различните региони.“

Как гъвкавостта на трансферите ще подпомогне преките ползватели на европейските средства, обяснява и Андрей Новаков. „По отношение на трансферите, осигурихме достатъчно гъвкавост между фондовете, между регионите и между оперативните програми. Така, в зависимост от това как върви усвояването на средствата и какви са  потребностите на бенефициентите, програмите ще могат да намаляват или да увеличават своето финансиране и ресурсите, с които разполагат. Досега беше трудно да се намери решение за трансферите извън фондовете.“ 

Снимки: eufunds.bg, БГНЕС, constanze-krehl.eu, zm-online.de

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35