Преди 2-3 хилядолетия гората в България покривала над 80% от цялата ни територия. През годините този огромен горски масив постепенно бил изсечен, за да се превърне в земеделски земи и пасища. Така, в началото на миналия век, България разполагала с едва 15-20% горска площ. Благодарение на доброволен труд, усилията на лесовъдите и ежегодното залесяване, горите постепенно се възстановяват.
В наши дни, и особено през последните 30 години, на мястото на изоставени земеделски земи изникват отново милиони декари българска гора. Тя е около една десета от общата горска площ, но е застрашена от изсичане, заради възможността собствениците на земята да получат европейски субсидии:
„Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари - пояснява пред БНР - "Хоризонт" експертът по горски политики Александър Дунчев. - Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“.
Често, земите са изоставени, защото не са подходящи за обработване. След самозалесяването се изсичат, но не се използват като пасища или за посеви... Според действащия Закон за горите прехвърлянето им в горски територии, става след запитване до собствениците дали искат земите да се прекатегоризират. Ако собствениците искат да си ги ползват като земеделски земи се поставя тригодишен срок с условие за тяхното почистване. При положение, че не го не го направят, статутът им автоматично се променя. На практика се получава така, че държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори. Не са редки и случаите, когато собствениците, без да уведомят отговорните институции почистват незаконно земята си, както им е удобно. А за да се спре тази сеч, е необходимо държавата да намери баланс между интереса на собственика и обществените ползи. Важна е и експертната оценка - коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя да стане гора:
"В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ. Въпросът е какво да правим с тези гори, които не са малко. - Дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули за опазването им. А с увеличаването на горското покритие изпълняваме световните цели за спасяването на водните ресурси и смекчаването на климатичните промени.“

Редактор: Дарина Григорова
Снимки: Pixabay, архив, Ани Петрова

Сърби по цял свят отбелязват 1 година от трагедията в Нови Сад На 1 ноември сърби зад граница ще се присъединят към призива на студентите в Сърбия за отбелязване на годишнината от срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, отнело..
"Черно море – уникално и непознато" е името на изложбата, която Регионалният исторически музей-Бургас ще представи на днешния Международен ден на Черно море. С нея се цели да бъде насочено общественото внимание към богатството и уязвимостта на..
Българската академия на науките ще отбележи днес Деня на народните будители с тържествена церемония и изложба, съобщи БТА. Събитието ще бъде открито от председателя на академията чл.-кор. Евелина Славчева, а акад. Иван Гранитски ще произнесе слово на тема..
България ще участва в престижния песенен конкурс "Евровизия", който през 2026 г. ще отбележи своето 70-о издание. Завръщането е част от стремежа на..
София се сдоби с ново културно убежище. Phenomena е първият в България музей, посветен на връзката между наука и изкуство. Пространството представя..
В "България днес" на 03 ноември слушайте: 02:01 – Актуално от България и сънародниците по света 11:25 – БПЦ с мобилно..