От началото на годината, до 31 октомври 2020 на територията на страната са настъпили 4916 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 381 и са ранени 6143 участници в движението. Спрямо същия период на 2019 г. произшествията през настоящата година са 698 по-малко, загиналите – със 147, а ранените – с 956. Въпреки това, България продължава да бъде на челни места в ЕС по най-голям брой произшествия, пострадали и жертви. Доклад на Европейската комисия, анализиращ пътнотранспортните произшествия на територията на ЕС през 2018 година, публикуван в края на миналата година показва, че България и Румъния са двете държави, в които загиналите на 1 милион души са най-много, съответно 88 и 96.

Още една статистика – на Евростат за 2018 година, поставя три региона от страната ни в черния списък по брой на смъртните случаи при катастрофи. Северозападният, Югоизточният и Североизточният български райони, заедно с две белгийски провинции и два румънски региона са в топ 10 на пътищата с най-много загинали при катастрофи в ЕС.

„Липсата на маркировка и на табели в участъците, които са в ремонт са нещо нормално, особено в по-изостаналите области – така Мартин Николов, на когото често му се налага да пътува в Северозападна България обяснява за проблемите на пътната мрежа там. Пред БНР-Радио Видин той коментира: – В областите, където се мисли и разсъждава, се предприемат превантивни мерки,  а полицията присъства повече и по-добре по пътищата. Моите наблюдения сочат, че чуждите граждани се чувстват безнаказани в България. Изпреварват се, не спазват маркировката и ограниченията. Катастрофите се случват именно заради несъобразяването на пътната обстановка, тъй като да превиши скоростта, може да се случи на всеки. Много е важен и стажът, който имаме зад волана.”

Според Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики на много места по пътната мрежа в страната са положени усилия за ремонт, реконструкция и рехабилитация на пътищата и строителство на магистрали, но повечето като че ли бяха насочени към Южна България за сметка на Севера и Северозапада.

„Забелязваме, че в последно време, има значително подобрение на диалога с държавните институции, включително с Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, Държавната агенция по безопасност на движението, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това на транспорта. Бих казала, че той е доста конструктивен, но трябва да се знае, че след като 30 години не е направено почти нищо, няма как за 2 или 3 години да се навакса изоставането. Цената, която плащаме за него, за съжаление, са човешките животи.”

Проблемите, свързани с безопасността по българските пътища не са един или два, но всички са разрешими, ако има достатъчно обществена и политическа воля за това. Едни виждат проблема в недостатъчното обучение на водачите, другите в липсата на адекватен контрол и видеонаблюдение.

„Истината е,че през последните години всички си живеехме в лъжа, чиято цена плащаме с нашия живот. Да, имаме проблем с липсата на контрол, факт е, че има проблеми и с обучението на водачите, но трябва да знаете, че и при двете има лобистки интереси. Така че трябва да се подхожда внимателно. Колкото по-бързо успеем да направим отбор и заедно да работим по тези проблеми, толкова по-дългосрочен и устойчив ефект ще има. Той ще се забележи бързо, заради резкия спад в броя на ранените и загиналите в резултат на пътнотранспортни произшествия”- категорична е Русинова.

В интервю за Радио Видин на БНР тя определи като грешка решението на Министерството на финансите да не уважи внесеното от неправителствени организации предложение за отпускане на целеви бюджет за пътна безопасност. Друго несправедливо решение, според нея, е дошло от Народното събрание, където депутатите не приеха средствата от събраните глоби да бъдат на разположение на Държавната агенция за безопасност на движението. Този ресурс би бил от полза за провеждането на по-активни действия и политики от нейна страна.

Още подробности вижте в специалната тема на Радио Видин- ТУК.

Редактор: Йоан Колев