Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Протести и загубено доверие в партиите белязаха политическата година

Трудни и неясни са все още прогнозите за хода на процесите през 2021 г.

Снимка: БГНЕС

Наред с пандемията и последствията от нея на всички нива у нас, 2020 година ща бъде запомнена и с активното гражданско недоволство срещу управляващите. Започнали след специализираната акция на прокуратурата в сградата на Президентството през юли, протестите, оглавени от трима  организатори, известни като „Отровното трио“, поставиха на преден план желанието за промяна на модела на управление на държавата. 

Пет месеца по-късно енергията на протестите спадна, и сякаш голяма част от участващите в тях се разочароваха от начина, по който един адвокат (Николай Хаджигенов), пиар-специалист (Арман Бабикян) и скулптор (проф. Велислав Минеков), ръководеха общественото недоволство.

Макар да не набра критична маса, достатъчна, за да свали правителството, протестът и по-специално „Отровното трио“, успя да лансира, може би, най-съществената идея за формиране на платформа от извънпарламентарните партии, която да гарантира честността на изборите. Част от формациите обаче, не се отзоваха на призивите на Триото да бъдат част от нея. Сигурен участник в тази коалиция, в името на честността на вота беше единствено движението „Изправи се БГ“ на бившия омбудсман Мая Манолова. 

Друг е въпросът кой от участниците в протеста кого представлява - коментира обединението им пред програма „Хоризонт“ на БНР журналистът Веселин Стойнев. 

„Ако си спомним местните избори в София, Мая Манолова спечели 124 000 гласа и беше втора. Това бяха нейните собствени гласове, но истината е, че всъщност не бяха, тъй като тогава БСП не номинира свой кандидат. Затова до голяма степен тези гласове са техни. „Отровното трио“ пък не представлява протеста, а е само негов организатор, така че не е ясно колко хора биха застанали зад тях. Ако „Отровното трио“ и Манолова влязат в парламента, биха имали по-голяма политическа тежест ако изградят връзки с партията на Слави Трифонов, който се очертава големият осребрител на гражданското недоволство срещу властта, без да участва пряко в протестите".

Ненатрапчивото присъствие на бившия телевизионен водещ и шоумен Трифонов и партията му, продължава да бъде в негова полза – смята социологът Кънчо Стойчев. Причините за това са, че партията „Има такъв народ“ е единствената нова извънпарламентарна алтернатива, която има възможност да привлече, търсещите своето политическо представителство избиратели.

„На всички избори досега е имало по един като Слави Трифонов, който казва, че е срещу всички, ще сменя системата и т. н. – заяви пред БНР политологът Димитър Ганев. – Търсене за такъв субект винаги има. Важно е да кажем и какво явление ще бъде истинският. До този момент социологията казва, че ще е нещо по-голямо от Янев, Марешки или Бареков, но нещо по-малко от Борисов и Сакскобургготски.“

Ганев не изключва да се стигне до нови избори, твърде скоро след редовните, които се очаква да се проведат напролет, тъй като формирането на правителство може да се окаже невъзможно. Ако все пак се състави такова, членовете му ще трябва да загърбят противоречията помежду си, както и възможните неразбирателства с подкрепящите го партии. Категоричен е само за едно – твърде рано е да се правят устойчиви прогнози. По думите му, всички парламентарно представени партии са изгубили от протестите през лятото, а в последните месеци се вижда нормализация на отношението на хората към управляващите. Справянето с кризата ще бъде основният мотив за гласуване, прогнозира пред БНР Димитър Ганев от изследователски център „Тренд“ и допълни, че очаква избирателната активност да бъде ниска. 


В своето обобщение на годината, което направи пред bTV, социологът Андрей Райчев също застъпи тезата, че е възможно да не бъде излъчено правителство след избори през март и да се търси вариант, който да е различен от служебен кабинет. По отношение на управляващата коалиция, Райчев прогнозира, че тя ще се превърне и в предизборна, тъй като, според него патриотите от ВМРО нямат сили за самостоятелно влизане в следващ парламент.

Президентът Румен Радев се радва на широка подкрепа сред българските граждани. На какво се дължат тогава все по-честите нападки към него от страна на БСП?

„Да има различия е нещо естествено, още повече, че става въпрос за човек, издигнат и избран с решаващата подкрепа на БСП – обясни социологът Кънчо Стойчев пред БНР. – Важно е да уточним обаче, че това не е партиен човек. В този смисъл дрязгите по негов адрес са по-скоро в руслото на партийната реторика. Даже когато греши, а той често прави политически грешки, отново е симпатичен на масовия българин, тъй като се харесва тази негова партийна непристрастност и донякъде естественост, затова и му прощават.“

Съставил: Йоан Колев 
(по интервюта на Людмила Железова и Петър Волгин, БНР-„Хоризонт“)

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 900 000 българи са пътували в чужбина през отпускарския месец август

Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..

публикувано на 27.09.24 в 13:58

За първи път след 1985 г. се променя посоката на демографските данни

За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..

публикувано на 27.09.24 в 11:15

38% от пълнолетните в страната са готови да отидат да гласуват на 27 октомври

Ако изборите са днес, 7 са сигурните участници в следващия парламент. Това показва социологическо проучване на "Тренд", по поръчка на "24 часа" . ГЕРБ-СДС е начело с 24,8%  поддръжка. Второто място си оспорват "Възраждане" и "Продължаваме..

публикувано на 27.09.24 в 10:20