Пандемията от Covid-19 е водеща тема в световния дневен ред, но закъснялата реакция на европейските институции още при първите ѝ случаи показа слабостта им да защитят европейските граждани. На този фон се появиха и редица други проблеми, задълбочавани с години.
„Кризата в Европа е свързана с това, че полека и тихомълком се подменяха ценности и идеи, залегнали във фундаментите на Европа. Онази, която беше изграждана в продължение на няколко века като демокрация, пример за целия свят – заяви българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов по време на дискусия, организирана от Групата на Европейските консерватори и реформисти. – Определени кръгове, със своите фикс идеи да променят нещо заради самата промяна, доведоха до това, че имунната система на националните държави отслабна.“
Пандемията ни показа и че дори когато става въпрос за живота и здравето на милиони хора, отново е възможно да надделеят корпоративни и икономически интереси, а богатите да станат още по-богати за сметка на други – посочи още вицепремиерът.
Време е ЕС да избере, дали ще продължи да налага нетипични за европейските народи ценности и политики, или ще се върне към корените си, категоричен е евродепутатът Ангел Джамбазки:
„ЕС трябва да бъде съюз на националните държави. Няма никакво съмнение, че нашата битка ще е в това да бъде запазен суверенитетът на държавите в техните столици. Именно това е замисълът на ЕС, такъв какъвто ние сме го виждали, приемали и към който сме искали да се присъединим. Бъдещето на Европа, за нас, означава повече сигурност, охрана на външните граници, недопускане на нелегална миграция, недопускане на някакви много малки, но шумни групи, определили се като малцинства в държавите си, да се опитват да ни казват какъв трябва да е нашият път и как да се развиват нашите държави.“
Психиатърът Любомир Канов насочва вниманието към друг не по-маловажен проблем в ЕС – опитът да бъдат наложени определени стереотипи, които водят обществото към обезличаване:
„Контролът над човека започва с контрол над неговия език и мисъл. Това, което комунизмът се опита да постигне, е да изкорени неправилните мисли в главите на хората с помощта на насилието. Днес Оруелският модел, маскиран като свобода, се опитва да използва страха и срама, с чиято помощ да насажда идеите за една фалшива свобода в умовете на младите. Това е една неолиберална и утопична свобода, където чрез остракиране на т.нар език на омразата и чрез насаждането на политически правилен език и изобретяването на редица жертви, имащи специфични права, се върви към това да се появи техен универсален защитник, който постепенно започва да отнема свободата да се изразяваме, да критикуваме и да мислим.“
Според него, всичко това води до ерозия на младите умове и загуба на чувството за национална идентичност. Постепенно хората започват да се страхуват и срамуват да изказват публично своето мнение, знаейки, че ще бъдат порицани или дори наказани.
Консервативната гледна точка е гласът на здравия разум по отношение и на друг наболял проблем за ЕС – нелегалните мигранти от Близкия Изток, Азия и Африка. Техните порядки, начин на живот и поведение по никакъв начин не се вписват в установените европейски норми. Така неусетно мигрантските вълни се превърнаха в основна заплаха за устоите, на които се крепи ЕС – идентичността, традициите и обичаите на всяка държава членка. В тази връзка народният представител Мария Цветкова поставя акцент върху сигурността:
„Именно жените са обект на заплахи, насилие и посегателства от страна на нелегалните мигранти в Европа. Мигрантите са заплаха и за традиционното европейско семейство. Идвайки тук, те споделят мирогледа, че мъжът може да има много жени и в същото време те не искат да се интегрират и да спазват европейските норми. Ето тук стигаме до лицемерието на всички онези либерални кръгове, които защитават Истанбулската конвенция под претекст, че тя защитава жените от насилие. В същото време обаче, те са сред първите, които защитават статута и правата на нелегалните.“
Снимки: БГНЕС-архив
От създаването си на 11 април 2022 година, Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT постигна редица успехи и продължава да позиционира България на световната технологична карта. Няколко значими проекта бележат този..
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Целта е да се съкратят сроковете за издаване на документи при строеж и въвеждането в експлоатация на цифрови технологии, предава..
Малко след откриването на мотосезона в София в края на март, столицата ни става домакин на най-голямото мото изложение у нас . То се провежда от днес до 14 април в Арена 8888 София. Публикта ще види между 700 и 800 машини, от които над 65..
Шофьорите да карат максимум с 130 км в час на магистралите – с десет по-малко от сега разрешената скорост, решиха депутатите от парламентарната Комисия..
Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) ще бъде тържествено посрещнат днес на морската гара във Варна. Лошото време..
В брой 46 на предаването слушайте: За българската емиграция в Кипър и нуждата от български училища за децата на нашите сънародници – интервю с..