Когато контактът между хората трябва да бъде минимален, роботите спасяват животи и предприятия. Когато обаче кризата с коронавируса приключи, дали пак те няма да увеличат безработицата?
Ежедневните ни дейности все повече се автоматизират, нещо повече – роботизират се. През последните години нараства интересът към „умните машини“, които могат да свършат част от досадната домакинска работа. Така една от най-популярните прогнози за бъдещето на технологиите, че масово ще навлязат в ежедневието на хората, се сбъдва.
Дали пандемията ускори настъплението на тези машини в битието ни?
„Това може би е положителната страна на тази пандемия, която ние преживяваме в момента – коментира инж. Чавдар Костадинов от Клуб „Роботика“ към Русенския университет „Ангел Кънчев“. – И това даде възможност да се погледне от друг ъгъл на роботите за бита, защото нещата стоят по друг начин за индустриалните и за специалните. Видя се, че има достатъчно работа, която те могат да вършат и съответно много фирми, които ги предлагат.
Не бих казал, че е добре за хората. Всичко е строго индивидуално. В момента повечето от нас се радваме да вършим такива дребни, досадни неща в домакинството. Това се възприема по различен начин от различните хора – някои са доволни, че има кой да ги замести, а други не искат да бъдат заместени в тази им дейност, говоря в контекста на пандемията и наложената изолация.“
Кога биха ни създали проблеми тези роботи?
„Проблеми винаги могат да възникнат. Освен технически, могат да бъдат и на ниво общуване, човек – машина. Тези машини – разни кухненски инструменти и уреди, най-масови са май прахосмукачките – на практика изместват хората, засега на ниво дом. Ако се замислим, една съвременна перална машина също може да мине за робот, защото тя има същите елементи. Даже и по-новите автомобили също могат да се възприемат като робот, тъй като имат голяма част от елементите на един робот – сензорика, управление, някои могат да работят и самостоятелно в някаква степен. Специално за колите в момента се води дискусия, дали бъдещите автомобили ще предоставят възможност човек да ги управлява. Вероятно просто ще бъдат транспортно средство – сядаш, даваш къде искаш да отидеш, не решаваш ти откъде трябва да мине и как ще се движи колата и т.н.“
Как роботите ще повлияят върху труда и работните места след време?
„Оказва се, че колкото и машината да е добра, тя си е машина и се нуждае от обслужване, тоест не може без човека все още. Но този труд минава на друго ниво, изискват се специални умения, знания, опит, които не можеш да ги добиеш от раз, трябва дълго обучение.“
Според Вас, инж. Костадинов, светът има ли нужда от повече технологии по време на подобни извънредни ситуации?
„Тук съм категорично „за“, защото дори и малко да се облекчи трудът на хора, които са в рисковата зона, където има вирус и могат да се заразят, означава, че помагаме на тези хора. Възможностите са много, въпросът е болниците и клиниките дали могат да ги ползват, дали знаят че ги има и могат ли да си го позволят.“
Снимки: ЕПА/БГНЕС и архив
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и Организацията на бежанците от Западните покрайнини. "Дългосрочните исторически процеси за..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..